Отличените в Европейските награди за наследство през 2020-а

Първото издание на Наградите за Европейско наследство (Europa Nostra Awards) датира от 2002 година. Оттогава основната цел на инициативата е насърчаването на най-добрите практики от Европа, свързани с реставрирането, управлението, изследванията, образованието и популяризирането на материално и нематериално културно наследство. Тази година в списъка на отличените влизат общо 18 ярки проекта с разнообразен характер. Представяме ви няколко от спечелилите в четирите различни категории, които ни впечатлиха и могат да бъдат любопитни и за вас.

• Категория „Реставрация“

➤ Арсеналът в хърватския град Хвар – реставриран и трансформиран в културен център

Строежът на средновековния Арсенал в древния град, разположен на едноименния далматински остров Хвар, започва още през 13 век. В началото на 17 век сградата придобива настоящия си вид, включващ  корабостроителница, театър и арсенал.

Цели 30 години продължава изпълнението на изключително взискателния проект за неговото внимателно реставриране и трансформиране в културен център. Пространството на приземния етаж запазва първоначалния си характер с открити каменни стени и арки. Инсталирани са нови многофункционални съоръжения, осигуряващи място за провеждане на културни събития. Театърът е реставриран. На тавана на първия етаж могат да се видят оригиналните венециански дървени греди, също така са възстановени и други оригинални елементи. Горният етаж е адаптиран за галерия и приемна. Необходимите нови допълнения към сградата са със съвременен дизайн, като по този начин подчертават оригиналния характер на сградата.

➤ Проектът за възстановяване на оформлението и декорацията на Музея за изящни изкуства в Будапеща

На Площада на героите в Будапеща, място от голямо значение за унгарската история, се намира Музеят за изящни изкуства. Той е построен между 1900 и 1906 година по планове на архитектите Алберт Шикеданц и Фюлоп Херцог. До средата на 20 век в резултат на променящите се нагласи към културното наследството и оценката на архитектурата музеят претърпява множество неподходящи изменения, които водят до редица дългосрочни проблеми по опазването му.

След три десетилетия, през които се коригират щетите от неподходящите намеси, музеят отваря врати през 2018 година. Също така, спрямо съвременните изисквания за модерен музей, в него биват интегрирани и нови съоръжения. Въпреки че той функционира през целия период на реставриране, днес посетителите вече могат да го видят в блясъка на първоначалния му облик.

➤ Възстановяване на градинския павилион и параван на Рубенс в Антверпен

Преди близо 400 години фламандският художник Петер Паул Рубенс (1577-1640) сам проектира и конструира градински павилион и параван за дома си в Антверпен. Днес това са единствените оцелели, оригинални елементи в помещаващия се там музей „Рубенсхюс“ („Къщата на Рубенс“). Ансамбълът от градински параван и павилион е вдъхновен от римската архитектура и италианските художници-архитекти от 16 век и представлява началната точка на Барока в ниските земи. Интересен факт е, че градинският параван се разпознава в няколко творби на Рубенс, както и в произведения на знаменитите фламандски художници Антонис ван Дайк и Якоб Йорданс. Използваните скулптури отговарят на иконографската концепция на Рубенс за художника като учен.

Въпреки че и двете постройки оцеляват близо 4 века, неподходяща намеса в средата на 20 век довежда до бързото разпадане на конструкциите. Също така различните видове камък, използвани в строителството, не са в добро състояние поради замърсяване или проникване на вода в тях. Две години екип от специалисти изследва и прилага най-актуалните методи за тяхното опазване, като в тези дейности голям принос има историкът на изкуството и строителството Лоде де Клерк.

Реставрацията на ансамбъла и монтажът на предпазен сенник от стъкло и стомана приключват през 2019 година.

• Категория „Проучване“

Tramontana Network III е задълбочено проучване и документиране на нематериалното наследство на селските и планинските общности в Европа, което има за цел опазването и съживяването на това наследство чрез неговата документация и по-широко разпространение. Изследването е резултат от работата между осем основни партньори от Франция, Италия, Полша, Португалия и Испания съвместно с повече от 50 асоциирани организации. 60% от финансирането на проекта идва от програма „Творческа Европа“, като останалата част е покрита от партньорите.

Днес нематериалното наследство на селските и планинските общности е изправено пред множество заплахи, свързани с познаването и спазването на традициите, унищожаването на околната среда и маргинализирането заради глобализацията. Местните общности се сблъскват с големи социални проблеми, включително и с нарастващия процент на безработица сред младите хора. Подобни предизвикателства дават възможност  да се изследва и експериментира с нови форми на социално, културно и икономическо сближаване.

Мрежовият проект Tramontana III се разпростира и надгражда върху работата, завършена по време на проектите  Tramontana I (2012-2013) и Tramontana II (2014-2015). В тези по-ранни фази са проведени над 1200 теренни проучвания, свързани с езикознанието, антропологията, звуковите пейзажи и етномузиката. Събрани са фотографски, писмени и аудиовизуални материали. База данни с този материал е достъпна  онлайн и е от съществено значение за изучаването и популяризирането на културата на конкретните региони. В допълнение към изследователската дейност и в сътрудничество с множество институции, университети, училища, фондации, библиотеки и музеи се организират семинари, образователни дейности, мултимедийни изложби и прожекции.

• Категория „Отдадена работа“

В тази категория единственият отличен е Дон Дюко – човек, посветил живота си на запазването на спомена за дейностите, свързани с употребата на тютюн и в частност с използването на лули. Той събира, изследва и експонира лули и други инструменти за пушене от различни исторически периоди.

Лулите в разнообразните си форми, често много артистични, са елемент от световната материална култура със значение за историята на изкуството, социологията и историята на технологиите. Чрез техния дизайн, материал и декорация се разкриват културните традиции, както и полът и социалният статус на притежателя.

През 1969-а, едва на 16 години, Дон Дюко открива котловина с над 3000 глинени лули. На базата на своите експонати той основава през 1982-а в град Лайден специализиран музей, който през 1995-а е преместен в столицата на Холандия. Днес известен като Амстердамски музей на лулата с най-богатата и разнообразна колекция в света. По темата Дюко е написал  много книги и научни публикации и съвсем скоро те ще бъдат достъпни онлайн.

• Категория „Обучение, подготовка и повишаване на осведомеността“

Румънският проект „Линейката за паметници“ стартира през 2016-а, за да спаси стотици сгради, включени в списъка на материалното наследството в Румъния. Спешните интервенции се извършват на доброволна основа от експерти, студенти и обучени занаятчии с подкрепата на местните общности и власти. В основата на проекта стои освен ентусиазма на хората и камион, оборудван с инструменти, строителна техника и материали.

Важен елемент на проекта е фокусът му върху вземането на независими решения на местно ниво, свързани със собствеността върху наследството. Създадено е тясно сътрудничество между частни и публични органи, като местните и регионалните власти покриват по-голямата част от разходите за материали, докато частни компании и дарители финансират допълнителни материали, оборудване и инструменти. Доброволците обединяват усилията си със стотици кметове, свещеници, местни съветници и други представители на местните общности, за да ограничат унищожаването на собственото си наследство. Това повишава осведомеността на местните общности за важността и стойността на културната идентичност и насърчава чувството за управление.

Инициативата също обучава млади експерти и занаятчии на местно ниво, осигурявайки устойчива и бъдеща поддръжка на сградите, като така се решава проблем, който съществува не само в Румъния, но и в много други страни в Европа.

Представените от нас проекти, подбрани сред наградените за 2020-а, са добър пример за подходи при съхраняването на материално и нематериално културно наследство, реализирани с помощта на представители от правителствения и неправителствения сектор в различните държави. Те могат бъдат адаптирани и приложени и в български контекст. Всички вдъхновяващи победители в четирите категории на Европейската награда за наследство можете да разгледате тук.