i-Portunus: опитът на Ади Кънева

Публикувано на 4/3/2020
от Зайкова


Срещаме се с Радослава Кънева, която освен като млад професионалист, може да бъде представена и като критичен ентусиаст, посветил се на промяната на средата. Едно от желанията й е опитът и политиките, придобити отвън, да не бъдат автоматичното прилагани в местните условия. През ноември 2019-а Ади прекара две последователни седмици в Лондон с помощта на i-Portunus.


Представи се накратко. С какво се занимаваш? Къде и как виждаш своето развитие?

Казвам се Радослава, накратко Ади. Завършила съм културология в Софийския университет, а след това магистратура по градски изследвания. През последните 8 години се занимавам с различни по мащаб и тип културни проекти, а през последните 3 – и с градски изследвания и планиране. През 2019-а работих за АСТ фестивал за независим театър, ОСАИК-36 маймуни, София филм фест и други. Същевременно бях стажант към „Визия за София“.

Основното ми желание, свързано с културния сектор, е да се увеличи подкрепата за независимия сектор. Не виждам своето развитие само в областта на културата, а и там, където тя се пресича с градските проблеми, със социалните и природозащитни каузи.

Фотограф: Кристофор Балабанов

Как реши да кандидатстваш?

Покрай ангажираността ми с АСТ фестивал за независим театър се появи възможност да отида на обмен с партньорска организация от мрежата на изпълнителските изкуства – IETM. В нея членуват повече от 450 организации и артисти, занимаващи се с танц, театър, цирк и пърформанс от цял свят. За да се реализира този обмен, трябваше да намеря финансиране. Някъде по това време из артистичните среди тръгнаха слухове за нов конкурс за мобилност, който е директно към Eвропейската комисия. Така i-Portunus се оказа перфектното решение за моя случай.

Кaкво те затрудни най-много при попълването на документите? Консултира ли се с някого?

Попълването на документите беше лесно и приятно. Най-трудно ми беше да представя актуализирана автобиография, защото не я бях обновявала от две години. След като попълних всички документи, помолих изпълнителния директор на АСТ фестивал – Весела Кондакова, да ги погледне и да редактира при нужда.

Какъв вид резиденция искаше да посетиш?

До този момент не бях участвала в резиденции, а само в кратки образователни или практически работилници. Резиденцията представляваше т.нар. обмен на кадри – „staff exchange“ в организацията Artsadmin в Лондон. Бидейки част от мрежата на изпълнителските изкуства IETM, фестивалът АСТ за независим театър има правото да участва в подобен обмен веднъж в годината. Подробностите около обмена се договарят между АСТ и съответно посрещащата организация – Artsadmin.

„Неизвестното е за предпочитане пред известното, провалът е за предпочитане пред застоя.“

Сградата на Artsadmin в Лондон

В европейски контекст „staff exchange“ или обменът на кадри между организации със сходна дейност популярна практика ли е?

Не съм сигурна до каква степен „staff exchange” е популярна практика в културните организации в Европа. Това, което ме впечатли, беше политиката на Artsadmin да инвестира всяка година във всеки един от екипа си с бюджет за саморазвитие и професионализиране. „Staff exchange” програмата беше финансира с подобен отделен бюджет. Не всяка организация, с която съм си общувала, има същото отношение и ресурси да осъществява подобни програми.

Разкажи ни накратко какво се случи по време на престоя ти и с какви хора се запозна?

Прекарах 20 дни в Англия, в офиса на организацията Artsadmin. Запознах се с работата им и с проектите, които продуцират. Участвах в текущите им събития и срещи, разговарях с артисти и културни мениджъри, гледах представления в различни театри в Лондон. Основната ми цел беше да разбера как точно работи Artsadmin, какъв е бизнес моделът им, как финансират дейността си, как избират проектите, които да продуцират, как комуникират с публиката си. Отделно, използвах възможността да се запозная с интересни артистични организации като DV8 и Coney HQ

ONE OF US, Gary Stevens. Фотограф: Giulia Di Vitantonio

Как точно работи Artsadmin? Как финансират дейността си?

Artsadmin е неправителствена организация, основана преди 40 години. С времето се развива като един от големите продуценти на визуални и изпълнителски изкуства в Англия. Подкрепените от тях произведения обикалят цял свят. Също така в Лондон управляват сграда със студиа за репетиции и малки събития, както и офиси за други културни организации. Освен генериращи свой собствен приход, те са институционално подкрепени от град Лондон – на всеки 4 години предоговарят финансовата подкрепа, предоставена им от кмета на Лондон (около половин милион паунда на година). Разбира се, Artsadmin търси и други източници на финансиране и спонсорство – от кандидатстване с конкретни проекти, до краудфъндинг и работа с бизнеси и фондации. Набират средствата си следвайки стриктен етичен код и не приемат финансиране от бизнеси и организации, които не споделят същите етични стандарти като тях. Цялото събрано финансиране се разпределя за дейността на организацията – поддръжка на сградата, продуциране на артисти, образование на артисти, образование на не-професионалисти, работа с артисти с увреждания и много други.

„Artsadmin имат организационна дисциплина и работна етика, които липсват тук.“

Предоставят ли финансиране на артисти с увреждания?

Artsadmin е една от двете организации, които са подизпълнители на общински фонд за финансиране на артисти с увреждания – Unlimited. През 2012 година, когато Лондон е домакин на лятната олимпиада, за пръв път и параолимпийските игри имат собствена културна програма. Тогава общината решава да продължи да финансира артисти с увреждания, като на всеки две години на конкурсен принцип подкрепя големи, смели и иновативни проекти.

Как избират проектите, които да продуцират? Как комуникират с публиката си?

Процесът за избор на артист или артистичен проект, който да продуцират е труден – залага се на мнението както на екипа от продуценти, така и на артистичния директор на организацията. Първоначално детайлно се обсъжда конкретната работа и дали тя следва принципите на Artsadmin, впоследствие се преценяват въздействието ѝ и нужните ресурси за осъществяването й. Изкуството, което те продуцират, трябва да отговаря на три основни критерия: устойчиво, колаборативно и смело. Комуникацията, която провеждат лично чрез своите канали (сайт, социални мрежи, бюлетин), е предимно с други организации, подобни на тяхната, фестивали, пространства, институции – това е т.нар. „business to business communication“. А комуникацията с публики оставят на артисти, пространства, фестивали. В момента разработват по-ангажирана стратегия, която да комуникира директно и с публики в Лондон.

CUTENESS FORENSICS, TIM SPOONER & TOM RICHARDS. Фотограф: Maurizio Martorana

Какви са изводите ти за изпълнителската сцена в Лондон?

Изпълнителската сцена в Лондон е богата, разнообразна и може да бъде открита навсякъде из града. Аз се концентрирах върху неинституционалната сцена, тази, която се намира встрани от пространствата за високо изкуство с дългогодишна история. Имах възможността да посетя 7 представления. Повечето от тях бяха базирани на сравнително класически драматургии, но почти всички от тях се обръщаха директно към публиката, често говореха от първо лице и се занимаваха с биографичните истории на самите артисти. Разбира се, има и изключения – „Little wimmin“ на Figs with wigs остана за мен най-иновативното и смело представление, което видях в Лондон. Другото, което открих, е свързаността на независимите представления, които видях, с музиката и музикалната култура – предимно клубна и/или експериментална.

Какво все още не се разбира у нас по отношение на позицията на културния мениджър? Защо това е строго специфична професия?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото при разговори сякаш вече знаем какво е културен мениджър, с какво се занимава и какви са образованието и експертизата му/ѝ. Същевременно в институциите – държавни и общински, не виждам културни мениджъри. В независимия сектор повечето кадри бързо се отказват и една от причините е липсата на добри работни условия. 

Коя е най-голямата полза от пътуването ти?

Най-голямата полза от пътуването ми е опитът, който обмених с екипа на Artsadmin. За мен беше най-важно да разбера начина, по който те работят и организират работата си. Te имат организационна дисциплина и работна етика, които липсват тук. 40-годишна организация, която е станала толкова важна и влиятелна, но въпреки това залага на експерименталните и смели проекти, винаги е готова да се промени, да преоцени работата и въздействието си и да се старае да е актуална – естетически и социално. Като допълнителна полза от престоя ми в Лондон бих споменала новите познанства и контактите, които създадох. За да се случат обаче конкретни копродукции и/или работни взаимоотношения в бъдеще, е нужно много постоянство и след резиденцията.


Случи ли се нещо забавно по време на престоя ти?

Още на първия ден от резиденцията ме хвърлиха в дълбоките води – буквално. Отидохме в Кеймбридж, на брега на река Кам, в частта наричана „Басейна на Байрон“, за да инсталираме част от проекта „To The River“ на Caroline Wright. Необходимо беше първо да прикачим парчета изплетена, небоядисана прежда върху големи буци пръст и семена – coir rolls. А след това да положим въпросните буци на предварително избрани от еколози места по протежението на брега. Аз се сдобих с гумени ботуши и гумен гащеризон и влязох в реката, за да помагам с фиксирането на буците. На излизане гумените ми ботуши затънаха в тинята и едва ги извадих от реката.


Имаше ли проблем при планирането на пътуването? Стигна ли ти финансовата помощ?

Единственият проблем с пътуването беше, че първият транш от финансирането се забави и дойде ден преди да замина. Това означава, че бях купила самолетния си билет със собствени пари и не бях сигурна до последно дали резиденцията ще се случи. В Лондон бях отседнала в дома на едната продуцентка. В моя случай финансовата помощ стигна без особени проблеми.

Затрудни ли те отчетът, който трябваше да изпратиш?

Отчетът беше един от най-лесните и приятни, с които съм се занимавала. Особено след като съм помагала с отчети към Министерство на културата, Столична община, а в последно време и Общинска Фондация Пловдив – отчетът към i-Portunus ми се видя като песен.

Как би превела „networking“ на български? Защо „мрежата от контакти“ става все по-важна и за българския контекст?

Досега никога не съм превеждала термина, а съм го използвала на английски. Създаване на мрежа от контакти е по-дълъг вариант и не толкова точен. Все пак „нетуъркингът“ е много важен и често пренебрегван в културните среди в България. Забелязала съм, че често независимите артисти и артистични организации поддържат по-сериозен контакт със свои партньорски организации в чужбина, докато институциите по-рядко членуват в мрежи, възползват се от обмени, резиденции, копродукции и други. Честият контакт и съвместната работа, поне на европейско ниво, са абсолютно задължителни, за да надскочим локалното и да създаваме глобално актуални и релевантни културни продукти.

АСТ фестивал за независим театър 2019. Фотограф: Буря Пандова

През последните, да кажем 10 години, подобрила ли се е културната среда в България, как мислиш?

От моите наблюдения бих казала, че има стъпки напред, но има и стъпки назад. Подобренията често изискват много, много усилия от страна на професионалисти в сектора, а още по-често могат да бъдат бързо и лесно премахнати от властта. Като пример мога да дам стратегията за развитие на независимите изкуства „Споделена визия“ – това беше иновативен подход за колаборативно разписване на политическа стратегия, което беше само частично прието от Столичен общински съвет, игнорирайки важни части като бюджета и времевата рамка за изпълнение на стратегията.

Как би обяснила i-Portunus със свои думи?

i-Portunus е финансираща програма мобилност, която дава възможност за резиденции и пътувания на артисти и културни мениджъри. Чрез нея можем да черпим опит за международната сцена и начина на работа извън България. Чуждите политики могат да ни информират и да ни дадат по-ясна перспектива за нашите собствени политики и как да ги ревизираме и усъвършенстваме.

Какви насоки би дала на хора, които не са кандидатствали, съмняват се, че ще успеят, или са скептични към подобни възможности?

Единствената насока, която мога да дам, е да излязат от зоната си на комфорт. Неизвестното е за предпочитане от известното, провалът е за предпочитане от застоя. Независимо дали става въпрос за резиденция, посещение на фестивали, обучение, копродукция – възползвайте се от i-Portunus, за да разширите границите на разбиранията си и мрежата си от контакти.

Фотограф: Pranaya Rana

i-Portunus предоставя финансова подкрепа за осъществяването на краткотрайна мобилност на артисти и професионалисти от културния сектор. Програмата стимулира трансграничните пътувания на артисти и професионалисти, работещи в културния и творчески сектор, с цел обмен на знания и опит, създаване на нови контакти и повишаване на професионалните компетенции. Основното изискване към кандидатите е желанието за професионално развитие и придобиването на международен опит.