M.U.S.I.C.: джазът и класическата музика като начин на влюбване в изкуството

M.U.S.I.C. е проект за транснационално сътрудничество, който насърчава мобилността, професионалното развитие и международната видимост на джаз и класически музиканти, като същевременно работи за по-активно ангажиране на публиките и по-добро разбиране на зеления преход. Проектът изхожда от силата на музиката като инструмент за изграждане на по-свързана, приобщаваща и устойчива Европа, обединявайки утвърдени и изгряващи артисти от различни европейски държави в съвместни творчески и концертни формати.

Чрез селекция на музиканти, съвместно създаване на нови композиции и турнета в няколко европейски страни, M.U.S.I.C. изгражда мостове между култури и поколения, поставя силен акцент върху достъпа до музика за всички, особено за деца и млади хора, чрез образователни програми и концерти в разнообразни пространства – от училища и университети до обществени места. Паралелно с това инициативата използва всяка среща с публиката, за да насърчава устойчиви практики и екологично отговорно поведение, като подготвя артистите за работа в динамичната и променяща се европейска среда.

Повече за проекта разговаряме с Йордан Белев, директор на Дом на културата „Емануил Манолов“, гр. Габрово, българския партньор по M.U.S.I.C.

Какво ново се ражда, когато джаз и класическа музика се срещнат под една сцена с идеята за по-зелена Европа?

Със сигурност се раждат чисто нови аранжименти! Актуален пример е съвременният прочит на една голяма класика – американският джаз стандарт „Caravan“ от Хуан Тисол и Дюк Елингтън, любим на поколения слушатели от цял свят, който зрителите ще имат възможност да преживеят във всяка от 6-те държави в турнето в аранжимент на италианския пианист и композитор Лука Алета.

Преплитането на жанрове и стилове във всяко от изкуствата само по себе си не е нов похват, но винаги води до изненади и за артистите, и за публиката. Тази гъвкавост е необходима, защото светът, в който живеем, прави още по-спешно изграждането на мостове – физически и метафорични – и културата е един от най-бързите начини да се постигне единство чрез поканата да изследваме по какво си приличаме и по какво се различаваме като хора, както и какво можем да подобрим в самите себе си, за да живеем по-зелено. Не защото е модерно, а защото всъщност е старо като света. 

Как M.U.S.I.C. подкрепя младите музиканти – какви сцени, обучения или международни възможности им дава?

Младите музиканти учат, творят и се развиват професионално в интересни времена. От една страна, интернет може да те направи известен за една нощ, от друга, може да обезцени десетилетия на уроци, репетиции и инвестиции в професионалната им кариера, защото са поставени на равни начала с всички останали, а критиката в коментарите нерядко е безмилостна. Както във всяко друго изкуство, тук сцената е задължителна – тя е ултимативната обратна връзка за това, на което те са посветили живота си. Дори самият факт, че MUSIC предоставя възможността за достъп до още 10 нови сцени в различните локации от турнето, е голяма победа. Конкурсният характер на подбора за включване във формацията също, имаш ясна цел и най-важното – критерии, по които можеш да си дадеш сметка къде се намираш по пътя на своето развитие като музикант, а той е дълъг и затова външната мотивация също помага. И не на последно място – контактите, тази безценна валута, там са ключовете за някои дори неподозирани все още врати. 

Как градовете, в които свирите, влияят върху музиката и преживяването – имате ли пример за особено вдъхновяващо място?

Градовете от турнето не са случайни – всеки е характерен и доказал се по своему, създал своя собствена културна и туристическа визитка, но има един важен обединяващ елемент и той е, че концертите не се случват в мегаполиси, а в по-малки населени места, поне за мащабите на всяка от държавите. От една страна, защото там по исторически и икономически причини достъпът до изкуство и култура може да бъде по-лимитиран, от друга обаче седи силата на общността – невероятният заряд, с който местните хора посрещат, преживяват и изпращат творчески продукции и в качеството си на организатори, и в качеството си на зрители на въпросните концерти и работилници. Относно вдъхновяващото място.. тук сме пристрастни, защото 2-те локации в Габрово са особено любими на нашите румънски партньори – суперлативите за ресурсите, които предоставяме, точно както една столица би, валят от самото начало на проекта и това много ни харесва и мотивира. 

Как точно прилагате идеята за зелена устойчивост в турнетата – транспорт, логистика, сцени?

И трите! И не само. Пресен пример е днешният ден, в който финализираме дизайн на ключовата визия, която ще кани хората на концерта в Габрово на един от ключовите площади, но билбордът е дигитален, тоест ще спестим на планетата един винил, който иначе трудно се рециклира и ще ни надживее. Ще инвестираме в други канали вместо стандартните хартиени плакати. Повечето от задължителните срещи по проекта са изцяло онлайн или когато е крайно необходимо – хибридни. А за да намалим въглеродния отпечатък и цялата логистика и консумация, свързана с летищата, музикантите тръгват на турне с автобус – като в добрите стари (и не по-малко забавни!) времена. 

Можете ли да разкажете за концерт или среща с публика, която ви е изненадала или оставила силен отпечатък?

Голяма част от концертите тепърва предстоят. Турнето вече тества програмата си с 2 пилотни събития в Букурещ и в Брашов през юли, но Габрово е първият официален старт на европейското турне извън Румъния. Вълнуваме се и защото тук ще се случат най-интензивните репетици след кратката лятна ваканция на музикантите, а това ще определи облика на концертите и работилниците във всяка следваща стъпка от процеса. 

Как се справяте с творческата комуникация между музиканти от шест различни държави – кога се получава магия, кога – предизвикателства?

Дори не сме се замисляли за предизвикателствата, а и да ги има, явно ги приемаме автоматично като възможности. Много ни улеснява това, че музиката е универсален език и самите музиканти са перфектно „тренирани“ в комуникацията и в работата в екип от най-ранна детска възраст, наистина могат да служат за пример за това на много други браншове. А и толкова сме свикнали вече – май всички така живеем от години, лично и професионално, в една вечно жива международна комуникация, в която английският е неофициалният втори език. 

Как самите участници се променят чрез проекта – виждате ли развитие в тяхната артистична увереност или международна перспектива?

И тук тепърва ще се радваме на резултатите, но още отсега нещо ни подсказва, че ще са отлични. Нямаме търпение да попитаме самите участници – и по време на турнето, и в саморефлексията след неговото приключване. Ще се радваме и тогава да си поговорим отново, за да разкажем на вас и вашите разкошни читатели много уроци и бъдещи перспективи пред музикантите. И много весели истории също!

Какво бихте искали да остане след края на проекта – нова мрежа, публика, навици, идеи?

Мечтаем си децата, които ще посетят работилниците за младежи в Габрово, В. Търново и всички други държави от турнето, да се влюбят в музиката или поне да намерят нов път към нея. Да мислят за Европа като за своя площадка за игра, а не като кълбо от административни ограничения. Мечтаем си публиката да е още повече, но и още по-шарена – в джаза и класиката да намерят убежище и онези хора, които досега по някаква причина са свързвали тези жанрове с прекалено елитарното. Мрежа имаме и сега, но ни трябват сили и време да я поддържаме – пожелаваме си ги! А идеи? За идеи ще разчитаме и на вас от „Творческа Европа“, защото в нищо никога не сме сами и това ни прави още по-спокойни и окрилени. 

Снимки: Дом на културата „Емануил Манолов“