Please ASK (Art science kick): Срещата на изкуството и науката в съвременния театър

Please ASK обединява организации от България, Унгария и Чехия в обмен на знания и артистични практики за създаване на театър на границата между изкуството и науката, като основен фокус е повишаването на капацитета и компетенциите на участващите партньори. След обща лабораторна фаза за експериментиране с различни подходи, всеки партньор разработва собствен спектакъл по научна тема в сътрудничество с местен научен институт – от астробиология и орнитология до квантова физика – и с ясно дефинирана аудитория (възрастни, семейства или млади хора). Финалният етап на проекта предвижда международно представяне на трите спектакъла в рамките на фестивала Theatre of Wonder в София през 2025 г., съпътствано от конференция и широка международна дисеминация на разработената методология.

Повече за Please ASK разговаряме с Димитър Узунов, ръководител на АРТЕ УРБАНА КОЛЕКТИВ, координатор на проекта.

Какво е Science Theatre и защо театърът е подходящо място за научни открития? 

Science Theatre или на български театър на научни теми е театрална форма, в която се сътрудничи по-тясно с учени, било то като консултанти, понякога като съавтори и дори като изпълнители на сцената по дадени научни теми. 

Театърът е по-скоро подходящо място да се предизвика любопитство към науката, към дадена научна тема, отколкото да се направят реални научни открития. Той е и отлично място, в което да се отвори диалог върху дадената научна тема и най-вече върху приложението и влиянието, които тя има към живота на хората, към човешкото общество. 

Как съчетавате художествената интерпретация с научната достоверност, без да жертвате нито едното? 

Това е наистина интересен въпрос. Откакто съществува платформата „Наука и театър“ в България, която основахме преди осем години, ние изследваме и експериментираме как именно може да правиш театър на научни теми, като едновременно, от една страна, това е интересно художествено събитие, а от друга – то не е за сметка на достоверността на науката. Смея да кажа, че имаме много добри и интересни резултати. 

Конкретно как го постигаме – работим с учени, българи най-често, на световно ниво, които са наши консултанти и осъществяват един много задълбочен и високостойностен научен факт-чекинг. Освен това, както стана вече дума, те понякога са и съавтори на сценичните текстове, като допринасят за научното съдържание. 

Как се работи по научни теми като квантова физика, еволюционна биология и астробиология с различни публики от деца до възрастни?

Целият проект Please ASK! е посветен на това. Театърът и различните театрални форми са много подходящо творческо поле, върху което успешно да си сътрудничим с учени по различни научни теми, които на пръв поглед са много сложни. Конкретно в проекта ние избрахме да говорим за квантовата физика на деца например чрез формата на кукления театър. За еволюционната биология избрахме тази на имерсивна театрална разходка на открито в парка, която едновременно може да адресира както деца, така и възрастни и най-общо нейната основна аудитория е семейната публика. За астробиологията пък избрахме модерна мултимедийна форма, в чийто сценарий има научно-фантастични елементи, което я прави много подходяща за тийнейджъри и възрастни. Интересно е да споменем, че в представленията за квантова физика и еволюционна биология има доста елементи от приказките и от фентъзито. Така че това също е начин, по който да се свържем успешно с децата по тези научни теми.

„Wonderspace Future“ разказва историята на дете, родено в Космоса – какво стои зад този образ и защо астробиологията вдъхнови първия спектакъл?

Действително в спектакъла “Wonderspace Future” – или „Космосът на чудесата“ – разказваме историята на първото дете, родено в космоса. Tук говорим за научна фантастика, но базирана на абсолютно реални съвременни тенденции и открития. Съществуват проекти и дори старт-ъпи, чиято основна цел е именно да се роди първото бебе в космоса, така че това далеч не е някаква художествена измислица. Конкретно за този спектакъл, на когото съм съавтор и артистичен директор, темата е естествено продължение на творческите ми интереси и предишни взаимодействия с учени. Аз самият съм завършил геология и се интересувам много от астрофизика и астробиология. В спектакъла продължихме сътрудничеството си с популярните български учени и комуникатори на науката – астрофизика д-р Владимир Божилов и проф. Милена Георгиева, която е молекулярен биолог. Този спектакъл между другото съвпадна и с въвеждането на магистърска програма по астробиология в Софийския университет, в която Влади и Милена имат дейно участие. Астробиологията е една от науките на бъдещето и това е потвърждение за значението ѝ. 

Има и послание към младата публика: спектакълът на първо място представя по много интересен начин информация за това какъв би бил живота на хората, родени в космоса, но също така поставя и много важни въпроси, като влиянието на социалните мрежи и на все по-влиятелните техно-предприемачи, чиито идеи често са на границата на мегаломанията. Докъде евентуално тези предприемачи биха могли да стигнат в реализирането на смелите си, но безрасъдни идеи? 

По време на Лятното училище в Боровец артисти и учени от девет държави обмениха опит. Какви нови методи или творчески решения се родиха в този уникален лабораторен формат?

Действително през септември миналата година проведохме за една седмица лятно училище, като то също беше част от проекта Please ASK! Участниците бяха артисти и учени най-вече от трите продукционни екипа на представленията – съответно за квантовата физика, за еволюционната биология и за астробиологията. По време на това училище–лаборатория ние експериментирахме с различни методи, чрез които да интегрираме науката, научното знание и учените в творческия процес. Основата и на трите представления, за които стана дума, се родиха в това лятно училище сред множество още идеи. След това последва продукционен период от около шест месеца, в които тези идеи бяха доразвити и в крайна сметка през април месец 2025 г. на национално ниво тези спектакли имаха премиера. През октомври 2025 г. ги видяхме и на сцената на „Топлоцентрала” в София за тяхната международна премиера. 

Проектът изгражда международна мрежа от практици в областта на научния театър – какви са дългосрочните цели и възможности за развитие на тази нова сценична дисциплина в Европа?

Може да погледнем даже от още по-широка перспектива върху тази мрежа от практици в областта на научния театър. Вярвам, че решаването на комплексните въпроси пред човечеството в днешно време може да стане най-успешно чрез интердисциплинарния подход. Там, където не просто тесните специалисти в дадената област търсят решение. Да вземем например изменението на климата – решението му не би било възможно, ако се съберат само климатолози и обсъждат проблема от тяхната силно специализирана но и силно ограничена гледна точка, а когато имаме хора от широк спектър, включително и артисти. Друг един такъв комплексен въпрос е изкуственият интелект, който също изисква такъв интердисциплинарен подход. Именно това е големият смисъл на това, което правим, и интердисциплинарните сътрудничества се развиват много бързо. Ето например през октомври в Португалия, в Коимбра, се състоя може би най-голямата конференция в света за научен театър „Theatre About Science”, където проектът Please ASK! бе представен заедно с други интересни и революционни сътрудничества и резултати от изследвания. 

В ерата на фалшиви новини и недоверие в науката как театърът може да играе роля в изграждането на критично мислене и отговорно отношение към знанието?

Tова е всъщност една от основните цели на нашата работа – да изгражда връзка на широката публика с науката и с учените, с тези, които я правят. Чрез научния театър публиката се запознава с учените и вижда, че това са хора като всички нас и че техните знания и изследвания са всъщност това, което води човешкото общество напред. Самите представления често са конструирани по начин, по който да изграждат критичното мислене. В драматургията им често има вплетено дадено научно откритие или технология. Но обикновено сценариите освен че превеждат на разбираем творческия език тази научна материя, те също така отварят пространство за критично мислене върху приложението на тези открития и технологии в човешкото общество. Именно тази широка и интердисциплинарна дискусия помагат да се оцени и да се очертаят хуманните перспективи пред научните и технологическите открития. Тук отново бих дал за пример изкуствения интелект, климатичните промени и ерозията на демокрацията като подходящи теми. 

Снимки: Димитър Узунов