Театър на чудесата: Когато науката и изкуството се срещнат…

Ⓒ Димитър Костадинов

Иновативни технологии, астрофизика, квантова механика, лингвистика, философия и география – това бяха само част от областите, които в периода между 27 и 30 октомври трансформираха новата независима арт сцена в столицата – РЦСИ „Топлоцентрала“, в своеобразен храм за науката и изкуството. След успешния му дебют у нас миналия септември, второто издание на европейския мултижанров фестивал „Театър на чудесата“ 2022 отново събра в София международни импро артисти, драматурзи и актьори, но и популярни учени от някои от най-добрите университети в света, за да ни убедят в едно – че както науката, така и изкуството вече никога няма да бъдат същите…

Макар да сме свикнали да ги мислим като диаметрално противоположни, в така наречените „художествени лекции“ (augmented lectures) те биват обединени, за да въвличат слушателите по максимално достъпен и интерактивен начин в актуални за съвременното глобално общество теми и най-новите научни открития. Този формат става все по-разпознаваем на Запад в последните години, тъй като е важен инструмент в процесите по демократизирането на науката и популяризирането ѝ сред различни сегменти от обществото. Именно от такъв тип „научни“ представления изобилстваше и програмата и на тазгодишното българско издание на фестивала, чиито организатори от Arte Urbana Collectif вече няколко години възпитават родната публика в духа на тази традиция.

В „Театър на чудесата“ обаче те пренасят усилията на интернационално ниво. Като част от транс-европейския проект CURIOUS (Culture as a Unique Resource to Inspire, Outreach & Understand Science), осъществен с подкрепата на “Творческа Европа”, те си партнират с мултинационален екип от Compania Arditodesio (Италия), Arenberg (Белгия) и Laboratory for Interactive Arts @FDU (Сърбия), а към тях тази година се включиха и представители на добре познатия у нас научен форум RATIO. По тази причина, макар лекциите и представленията да бяха на английски и български, през тези няколко дни около яркобялата постиндустриална сграда, скрита между хълмовете в края на „Кучешката“ градина, се чуваше реч от най-различни точки на Европа. Откъдето и да идваше тя все пак, нейните носители бяха сплотени от търсенето на отговори на едни и същи въпроси:

„Какво е животът?“, „Защо сме тук?“ и „Какво е бъдещето на човечеството?“.

Задавайки идейната нишка на цялата програма, силен старт на фестивала постави театралният спектакъл на италианския драматург Андреа Брунело – „Медицина на бъдещето”, който ни пренесе в 2050 година, когато използването на персонализирана медицина и иновативни генни терапии за лечение на коварни болести е нещо обичайно. Представлението обаче излезе отвъд конкретиката на тези теми и се фокусира върху личната история на един изгубил зрението си човек и перипетиите, през които минава в търсене на лек. Така на преден план излезе универсалният проблем за (без)смислието на индивидуалното страдание, както и за безсилието на науката пред природата. На финала обаче беше подсказано, че най-важната съставка в това уравнение е времето – времето, от което хората и учените имат нужда, за да достигат до отговорите на големите въпроси, и времето, в което дори болестта на отделния човек може да добие смисъл, превръщайки се в повод за нови открития в полето на медицината.

След този силно екзистенциален откъс бяхме директно изстреляни от совалката на „Театър на чудесата“ в научно-комедийната вселена на Improbotics, в която импровизационния театър се срещна с изкуствения интелект, а сцената се превърна в арена на научни експерименти. Заедно с импро актьорите д-р Бен Верховен (лингвист), д-р Пьотр Мировски (компютърен учен) и българските актриси Катя Бръмбарова и Росина Чиркова, излезе роботът Алекс – чатбот, който се опитва да се представи за човек като изпраща реплики до един от импровизаторите на сцената. Предизвикателството към публиката беше да разберем кой е човекът, и кой роботът, а невъзможността да ги различим в крайна сметка остави у нас странно усещане на възхита, но и безпокойство.

На следващия ден програмата отново ни срещна с Бен Верховен, който този път ни пренесе в полето на философията. В So Is This Love? чрез поредица от допълващи се монолози той и проф. д-р Катриен Шауброк се опитаха да дадат отговор на въпроса какво е любовта. Демонстрирайки различните форми и измерения, които тя може да приема в зависимост от определени исторически, културни, индивидуални или социални фактори, спектакълът подейства като своеобразна деконструкция на клишетата, нормите и субективните възприятия. Така стана ясно, че питането какво точно означава любовта няма еднозначен отговор. Вместо това, тя може да приеме много форми, а осъзнаването на този факт може да бъде както освобождаващо, така и много объркващо.

По подобен начин ни подейства и лекцията за имерсивния проект „alSham“ на сръбският сценарист, режисьор и медиен експерт Мирко Стойкович, която ни запозна с нов вид театрално представление, наречено „нано спектакъл“. Това е постановка, която се случва само веднъж и има един единствен зрител-участник, според чиято реална житейска история се персонализира и целият сценарий. Не само това, ами никой никога не разбира (или поне не би повярвал) за съществуването на този спектакъл не само защото публиката е съставена от един човек, ами и защото не се публикуват снимки или друга информацията за него. При все това Стойкович направи изключение, като ни разказа за нано спектакъла „alSham“, който ни запозна с един търсещ убежище в съвременното западноевропейско общество мигрант и ролята на медиите за създаването на реалността – както около него, така и около нас самите.

Без да сме имали много време да премислим тази медийна главоблъсканица, в събота се отправихме към „Топлоцентрала“ още сутринта, за да надникнем „зад кулисите“ на фестивала. Тогава заедно с различни учени, любители на науката, преподаватели в университети или просто почитатели на креативния сторителинг имахме възможност да подобрим комуникационните си умения и да получим ценни съвети за това „Как да създадем и разкажем хубава и запомняща се история на научна тема”. Това се случи в рамките на едноименния уъркшоп, воден от добре познатите герои от миналогодишното издание на „Театър на чудесата“ – популярния астрофизик и комуникатор на науката д-р Владимир Божилов и актьорът, режисьор и магистър-геолог Димитър Узунов, който е един от основателите на Arte Urbana Collectif и главен организатор на фестивала у нас.

По-късно вечерта имахме шанс да обогатим и знанията си по химия в лекцията с импровизационни елементи „Сладка отрова“. В нея химикът Наско Стаменов обедини сили с импро актьора Живко Джуранов и на фона на вълшебната музика на Анна Бочева, запозна публиката с вълнуващата история на отровите, но не без известна доза комедия… Минути след това от света на химичните елементи и техните съединения се телепортирахме там, където управляват законите на статистическата и квантовата механика. Заедно с физика Джанлука Латанзи и актрисата Маура Петорузо се лутахме между науката и изкуството в търсене на отговора на вечното питане “Какво е животът?” – същото онова, на което Ервин Шрьодингер кръщава най-известната си поредица от лекции. 

В последния ден пък географът Евгения Сарафова и видео-артистът Никола Налбантов ни разказаха за “Вълнуващият свят на картите”, тяхната интересна историята от зората на човешката цивилизация до днес, за различните им употреби – не само като средство за ориентация, но и като изкуство, както и за някои неочаквани и любопитни техни приложения, например като инструменти за манипулация.  

А за grande finale на „Театър на чудесата“ 2022, както подобава един добре режисиран завършек, поехме по „Дългият път към звездите“ с любимото ни дуо д-р Владислав Божилов и Димитър Узунов. В едноименната „космическа“ комедия на Андреа Брунело двамата ни представиха христоматиен пример за това как науката може да е забавна, като ни запознаха с най-новите теории за произхода на Слънчевата система, живота във Вселената и възможните стратегии за оцеляването ни като вид, но под формата на… телевизионно токшоу. В него с наближаващите избори е поканен главния кандидат за президент, астрофизикът Джон Ел Иванов (д-р Божилов), за да представи амбициозните си идеи за изследването на Космоса, а водещият Денеш Наги (Узунов) смело го провокира с въпроси от всякакво естество. След като вежливият дебат се превръща във вербална схватка, а спектакълът – във вълнуващ социален коментар, на публиката е отредено да гласува – да поеме по дългия път към звездите, или да се фокусира върху настоящите проблеми на човечеството…

Но защо не и двете? Със сигурност до откриването на нова планета, подходяща за живот, ни предстои още много време, но едно е сигурно – подобни дебати днес са смислени и ползотворни, не само защото демократизират академичното познание, а и защото ни помагат да осъзнаем, че истината е трудно да бъде открита, ако подхождаме към нея едностранно и фанатично. Вместо това, отговорите на големите екзистенциални търсения, които всеки човек има, може би стоят някъде там – между науката и изкуството, между сложните формули на квантовата физика и възможните интерпретации, които ни дават театъра, киното, музиката, философията… А, за щастие, също като пътят ни към звездите, такива дебати ще продължат да се водят още дълго, споделя самият Димитър Узунов. Той ни разказва, че макар проектът CURIUS да приключва през 2023 г., партньорите в него не мислят да спират със съвместните си дейности, а планират да привлекат нови партньори и да надградят настоящите си проекти, както и отново да кандидатстват по програма „Творческа Европа“. 

Българското издание на фестивала продължава с пълна сила, а както разкрива Димитър, следващата година фокусът ще е върху развитие на локалната публика: „В България имаме публика за съвременно изкуство, имаме публика за научни събития, но все още няма публика за такъв тип сценични произведения на научна тема. Това ще бъде целта на третото издание – да работим, за да развиваме нови публики за такъв тип произведения“. Екипът ще търси и дигитално измерение на проекта, като освен на живо, лекциите ще могат да съществуват под формата на онлайн игра или в друг забавен формат. 

Част от плановете им през 2023 г. ще бъде и амбициозната задача да интегрират методите на комуникацията на науката в образователната система у нас. „Догодина атакуваме училищата. Това, което се опитваме, е да запалим любопитството на децата и точно сега пишем партньорски проект с няколко училища (НПМГ и 81-во „Виктор Юго“), както и със Софийския университет. Ще проведем поредица от дискусии с ученици и учители, за да разберем по какъв начин това може да бъде имплементирано в училищна среда“, разказва още основателят на Arte Urbana Collectif, който следвайки идеите на Сър Кен Робинсън, смята, че трябва да се работи за една „по-разчупена образователна система, която да стимулира децата да търсят това, което ги интересува и да им дава средствата за това търсене“.

„Това количествено преподаване на знанието вече малко или много не е актуално“, добавя той, а както и д-р Владимир Божилов посочи в края на „космическата“ комедия: „Доказано е, че повечето деца изпитват нещо като естествен интерес към науката, но около 12-13-годишна възраст нещо се случва“. Какво е това нещо, не можем да твърдим убедено. Знаем обаче, че науката и изкуството не спират да ни изненадват и ако си мислим, че и двете не могат да се комбинират, се лъжем…