Тодор П. Тодоров: Текстът винаги остава отворен за читателя

Романът „Хагабула“ предизвика широк отзвук със своята оригиналност, многопластовост и силен литературен стил. След като спечели престижната българска награда „13 века България“ през 2024 г., той бе отличен и като финалист в Наградата за литература на Европейския съюз, което го нареди сред най-значимите литературни произведения на годината. В деня на европейските автори разговаряме с Тодор П. Тодоров за вдъхновението зад книгата, реакциите на читателите и критиката, както и за новите възможности, които се откриват пред него.

Неслучайно казват, че „Хагабула“ е роман-събитие заради стила, необичайния поглед и оригиналния почерк в него. След голямата българска награда „13 века България“ през 2024 г. получихте и отличие към Наградата за литература на Европейския съюз, като бяхте сред 13-те финалисти от различни държави. „Хагабула“ преплита история, философия и магически реализъм. Как бихте описали основното си вдъхновение за написването му и доколко тези различни пластове бяха предвидени още в началото?

Идеята за подобна история или по-скоро контра-история, алтернативна история, имах отдавна, поне като обща рамка. Но от хрумването до романа, има много работа. Не само по сюжета и героите, но най-вече езиково, литературно, тъй като съм убеден, че именно езикът, стилът, поезията на разказа е това, което превръща една история в литературна творба. Разбира се, не всичко е предвидимо в началото, но че книгата ще съдържа множество различни пластове, това ми беше винаги ясно.

Получаването на такова европейско отличие поставя ли нови изисквания пред вас като автор? Чувствате ли, че след този успех читателите и критиците ще очакват нещо още по-мащабно от вас в бъдеще?

Разбира се, това е напълно естествено. И много скоро ще го получат.

Какви бяха най-интересните или неочаквани реакции от читателите и критиците след номинацията за Европейската награда? Доведе ли това до нови интерпретации на романа, които дори вие самият не сте предвиждали?

Авторът не е в състояние и не му е работа да предвижда тълкуванията на онова, което пише. Честно казано, старал съм се да не мисля много за това как ще бъда разбран или неразбран. Това е удивителното в литературата – текстът винаги остава отворен за читателя и няма книга, която да е прочетена по същия начин от различни читатели. Текстът се вписва в личния опит, памет, чувствителност, въображение и биография на всеки четящ и така отключва неизброими възможности за интерпретация. „Хагабула“ може да се чете просто като приключенски роман, сюрреалистична или фантастична история, алтернативна история, социална критика, екологичен роман и знам ли още какво. Но добрият читател е способен да види всичко заедно, да „пропътува“, така да се каже, романа в цялата му сложност. И това важи за всяка книга.   

Как повлия отличието върху „Хагабула“? Освен повишения читателски интерес, доведе ли до конкретни предложения за превод на други езици или до нови професионални възможности за вас като писател?

Разбира се. Част от отличието се състои във финансирането на превод. Освен това, беше улеснен контактът с агенти, издатели, преводачи. Впрочем Наградата за литература на Европейския съюз полага специална грижа за наградените и номинирани книги. Проектният мениджър на Наградата, Орели Бонту-Рош, работи изключително за успеха на книгите и достигането им до повече публика, за което искам да ѝ изкажа най-сърдечните си благодарности. „Хагабула“ ще излезе съвсем скоро на италиански, турски, албански, унгарски, в процес на преговори сме за френски и немски език.

След този успех, имате ли планове за нов роман? Бихте ли продължили в същата стилистика като „Хагабула“, или усещате нужда да експериментирате с различен жанр, форма или тематичен обхват?

Всъщност вече съм в напреднал етап по работата върху нов роман. Засега не искам да издавам нищо, единствено ще кажа, че тематиката и мащабът на историята са различни. Това е изключително важна за мен книга, както в лично, така и във философско отношение.

Ако говорим за естеството на литературните отличия, по какъв начин смятате, че международните награди допринасят за развитието на българската литература? Дали те водят до по-голяма видимост на авторите ни в чужбина, или остават по-скоро символично признание в рамките на местната литературна сцена?

Наградите са важни, макар и не непременно определящи във всяко отношение. За издателите например те невинаги са решаващият фактор. Но наградата носи престиж и внимание, усилен интерес към дадено заглавие. Освен признанието, наградите предоставят видимост и могат да направят една книга значима. Това е и смисълът им. В България все още има един провинциален рефлекс, вследствие на който има прехласване по чуждото признание и недооценяване, недовиждане на собственото. В книжарниците по света отличените и дори само номинираните за престижни награди книги са поставени отпред, препоръчани са, тъй като това явно значи нещо, тези заглавия неслучайно са били селектирани. У нас това няма никаква тежест. Освен ако наградата не е от чужбина.

______

Денят на европейските автори под мотото „Европейската литература – мост между културите“ ще бъде отбелязан на 31 март в Столичната библиотека, съобщават от Центъра за развитие на човешките ресурси, Столичната библиотека и „ПЕН център“ (България).

Събитието ще събере на едно място близо двадесет писатели, сред които Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Владимир Зарев, Теодора Димова, Георги Бърдаров, Виктория Бешлийска, Здравка Евтимова, Амелия Личева, Мирела Иванова, Кирил Топалов, Пламен Дойнов, Тодор П. Тодоров, Тони Николов, Митко Новков, Кристин Димитрова, Аксиния Михайлова, Анжела Димчева, Цанко Лалев, Йордан Евтимов.

Специален гост ще бъде Мария Габриел – еврокомисар (2017–2023) и инициатор на Европейския ден на авторите.

След откриването и тематичната дискусия ще се проведе литературна викторина на открито, на пл. „Славейков“, с въпроси, посветени на европейската и българската литература. Победителите ще получат книги от участващите автори и други европейски произведения, допълват организаторите.

Снимки: Национална Библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, БТА