Защо и как един монумент се превръща в “нонумент”?

Трансформациите в политическите и социалните структури през 20-и век по същество са променили и начина, по който днес се възприемат и използват изградените в предходната епоха сгради и пространства.

Терминът “нонумент” цели да опише новото значение, което паметниците от миналото са придобили. “Нонументите”, сами по себе си, имат силна символна стойност и потенциал да бъдат възстановени, доизградени и използвани повторно – от сгради, загубили своята функция, през неподдържани паметници, изгубили своя първоначален замисъл, до занемарени обществени пространства, които в рамките на своя исторически контекст имат символна стойност, но въпреки това не са признати като паметници.

“Нонумент” се явява неологизъм за българския език, дума-хибрид, която означава паметник, загубил или променил първоначалното си значение или стойност в резултат на настъпилите политически, икономически и културни промени. От място за почит и възхвала в миналото “нонумент-ът” се е превръща в изоставен, тънещ в разруха и забрава обект. Подобни примери от Източна и Централна Европа са представени в онлайн платформата nonument.org, която събира свободно достъпен и обновяващ се архив. Също така включва база данни с научни публикации, публицистични текстове, извадки от исторически значими документи, визуални материали, чертежи, снимки и други.

На 13-и септември музеят „Дом на хумора и сатирата” в Габрово беше открита  тематична изложба, озаглавена “Нонумент”. В нея се обръща специално внимание на паметника на връх Бузлуджа, замислен като Дом на Българската комунистическа партия, чиито архитектурен план е създаден колектив, ръководен от арх. Георги Стоилов. Ден по-късно, на 14-и септември, около монумента на Бузлуджа се разигра и необичаен пърформънс, организиранoт група ЛИГНА (Германия) и актьора Стефан А. Щерев. Събитието, в което публиката се превърна в изпълнител, бе съпроводено от музиката на Емилиян Гацов – Елби.

Изложбата включва документални материали, фотографии и филми от проектирането до затварянето на Дом паметника на БКП. Също така са подбрани  и карикатури и вицове с познати метафори и политически събития, илюстриращи процесите на разграбване и разрухата на монумента.

Пърформънсът “НОНУМЕНТ” представлява аудио пиеса, която се изиграва от самата публиката по време на разходка около паметника. Участниците “преживяват” и преосмислят архитектурата и историята, докато получават инструкции за изпълняване на обичайни, ежедневни жестове. В своята дискретност те напомнят протестните пърформанси в Прага от 1976-а година на чешкия концептуален художник Иржи Кованда или на “стоящия мъж” в парка Гези в Истанбул от 2013-а на хореографа Ердем Гюндюз.

Срещаме се с Маргарита Доровска, директор на музея „Дом на хумора и сатирата” в Габрово, за да ни разкаже за участието си в проекта и да сподели с нас основните предимства и предизвикателства в осъществяването на проект за европейско сътрудничество по програма “Творческа Европа”.

Коя е водещата организация по проекта и как започна съвместната ви работа?

Водещата организация в проекта М.A.P.S. (Mapping and Archiving Public Spaces, или Картографиране и архивиране на публични пространства) e MoTA (Museum of Transitory Art – Музей на преходното изкуство). МоТА e рожба на творческия колектив Нея Томшич и Мартин Барага, които правят изследователски проект за Фонтана Маккелдин в Балтимор, САЩ, който се оказва “нонумент” номер едно в историята на нашия проект. В крайна сметка фонтанът е разрушен, въпреки застъпничеството на местни активисти. Единственото, което остава от него са спомените, видео записите, документацията от протестите и 3D моделът, направен от Томшич и Барага, в който човек днес може да се разходи виртуално.

Когато ни потърсиха с предложение да разработим заедно проект по програма “Творческа Европа”, който да е насочен към картографиране на такива спорни, изоставени и забравени паметници и в който Бузлуджа да е обект със специален фокус, се съгласихме веднага. Първо, защото Бузлуджа се вижда чудесно от почти всяка точка в Габрово, където се намира “Музея на хумора и сатирата”, и второ, защото сме станали прекалено сериозни в поляризирания разговор за тези идеологически “нонументи”. Малко хумор винаги е от полза за справяне с травмите от историята.

По какъв начин подобен тип мащабни партньорски проекти са полезни за организациите, участващи в тях?

За публичен музей с международен профил, каквито сме ние, такива проекти са задължителни. Помагат ни да поддържаме мрежата си от контакти, но също така дават възможност на нашите уредници да развиват компетенциите си, да са в крак с проблематиката и с начина на работа в момента. Въпреки огромната финансова тежест на такива проекти, смело мога да твърдя, че те ни помагат да бъдем по-съвременни, по-адекватни, по-смели в работата си, с една дума, да бъдем на световно ниво.

Какви са дейностите, които осъществихте в контекста на проекта?

Бих ги групирала в четири категории – изследване, документиране и архивиране, продукция и представяне.

На първо място нашата изследователка по проекта, Ани Иванова, подбра и представи 20 обекта, които да бъдат включени в платформата www.nonument.org.

След това международен екип, ръководен от австрийския ни партньор и включващ специалисти от Кипърския научен институт, дойдоха и направиха лазерно и фотограметрично заснемане на Бузлуджа, в резултат на което изготвиха 3D модел, базиран на point cloud (облак от точки), който представя Дома-паметник на БКП във вида, в който машините са го заснели и архивирали в началото на април 2019-а.

След това направихме детайлно, документално проучване за “чинията” на Бузлуджа, ровейки се в архиви и правейки интервюта с различни хора. Като резултат от проучването, както и на списъка с нонументи, се появи изложбата Нонумент, която представяме в Музея до края на януари 2020-а година и която ще се радваме да пътува след това. И последно, но съвсем не на последно място, към цялата тази изследователска дейност добавихме едно различно проучване, този път със средствата на изкуството – това е представлението “Нонумент”, направено от група ЛИГНА (Германия), Стефан А. Щерев и с музика на Емилиян Гацов – Елби. То представлява драматургичен текст, записан като радиопиеса и изпълнен горе, пред “чинията”. Форматът е характерен за група ЛИГНА, които  го наричат “радиобалет”. Всеки от участниците слуша сам, на слушалки, но всички слушат едновременно, така се получава една групова хореография от движения и жестове, които участниците изпълняват по инструкциите, които чуват. Много особено и много силно преживяване – едновременно колективно и изключително лично.

Вярвам, че това е най-добрият начин да се справим с миналото – да разрушим митовете, в които то е забулено.

На първо място чрез уточняване и представяне на фактите, както направихме с проучването и изложбата, и на второ място с изключително силното въздействие на изкуството. Само така можем да се освободим от призраците на отминали идеологии.

Кое е най-голямото предизвикателство при работата с международен екип?

Всички да сме на една страница, да успеем да наложим стандарти на работа, които да произвеждат кохерентен резултат, особено когато работим в различни контексти. Да, всички партньори сме от Централна и Източна Европа, но миналото в тези страни е толкова нюансирано, че водихме толкова много разговори, за да успеем да дефинираме какво е “нонумент” и кои обекти могат да влязат в тази категория.

При такива проекти друг голям проблем е този за изискващото се съфинансиране. В много от страните на партньорите има “автоматични грантове”, които покриват останалите 50% процента, които трябва сам да осигуриш. В България не е така и като вземем предвид, че Музеят работи едновременно по два мащабни проекта по програма “Творческа Европа”, то М. A. P. S. (Картографиране и архивиране на публични пространства) беше и продължава да бъде истинско предизвикателство.

Какъв съвет бихте дали на желаещите да осъществят проект за европейско сътрудничество по програма Творческа Европа?

Просто го направете, като в рекламния слоган. За добрите проекти пари се намират, в случая най-големият ресурс ще са вашите нерви, но ако идеята е добра и партньорите са качествени, то сигурно ще си заслужава усилието. А истината е, че програма “Творческа Европа” е толкова конкурентна, че слаб проект просто няма как да получи позитивна оценка и да бъде одобрен. Самата програма е гаранция за качество.

“НОНУМЕНТ” е част от проекта М.А.P.S. (Mapping & Archiving Public Spaces/Картографиране и архивиране на публични пространства) и се реализира в партньорство между Музей „Дом на хумора и сатирата”, Асоциация “Информбюро”, MoTA (Словения), WHMEDIA (Австрия), Tačka komunikacije (Сърбия), Centre for Central European Architecture (Чехия), ArtOS Foundation (Кипър) и с подкрепата на програма „Творческа Европа”, Национален фонд „Култура” и съдействието на Областна управа Стара Загора.