Литературните преводи на издателство ICU

Кандидатстването по направление „Литературни преводи“ е в разгара си, а ние продължаваме с поредицата, посветена на българските издателства, активно участващи и успешни в конкурсните сесии на програмата. След първото интервю с Милен Милев от издателство „Парадокс“, се срещаме с Невена Дишлиева-Кръстева – главният „мотор“ в малкото семейно издателство ICU, за да научим повече за издателската им стратегия и натрупания опит с „Творческа Европа“ .

Във времена на криза няма как да не започнем разговора с въпрос за начина на работа в настъпилата критичната ситуация, в която днес се намира светът и издателският сектор. Как сте? Как се промени вашата работна рутина?

Добре сме, благодаря. Надявам се всички да запазят здрав разум и да пазят себе си и близките си. Работата ни премина основно онлайн, тъй като повечето книжарници затвориха, а големите книжарски вериги престанаха да плащат – дори задължения, натрупани преди обявяването на извънредно положение. Това принуждава най-малките като нас да пренастроят режима си. Активизирахме онлайн продажбите, ускорихме процеса по обновяване на уеб сайта, който и бездруго беше заложен като част от дейностите ни, просто сега се наложи да се поразбързаме. Ускорихме и привършването на работата по електронните ни книги – пак с тази цел. Остават някои неясни моменти относно предстоящи събития, гостувания на автори и дейности, участие в панаири и изложения, но в момента гледаме да се грижим за краткосрочните планове и да не се отчайваме.

Нека се съсредоточим върху издателската ви практика. Как откривате книгите, които превеждате?

С годините съм си пресяла литературни агенции, лични контакти и каталози, които следя. Посещавам задължително поне един от големите панаири на книгата – Лондон или Франкфурт обикновено, следя големи световни платформи като Goodreads, професионални издания като The Bookseller, Kirkus Review, литературните страници на Guardian, NY Times Literary Supplement, сайтовете на няколко книжарници като Waterstones, Barnеs and Noble. Също така следя автори, които ме интересуват и се вслушвам в препоръки на писатели, преводачи, читатели и пр.

При подбора на художествена литература за превод кой е първият фактор, който е от значение за вас – популярността на авторите, наградите за конкретен роман или езикът, на който е написана книгата?

Най-важно ми е между книгите да има връзка, всяка от тях да е част от общия дух на издателство ICU, темите да се разклоняват и задълбочават. Сред авторите ни има и носители на най-престижните награди в литературния свят, като Нобеловата награда за литература на Олга Токарчук, но има и тепърва прохождащи автори със завладяващи талант и дълбочина, като един Горан Войнович, например. Формалната страна на наградите не ми е важна, важен ми е смисълът и литературата.

В контекста на издателската ви стратегия превеждате ли рискови от пазарна гледна точка книги?

Непрекъснато. ICU е издателство за стойностна художествена литература извън мейнстрийма. Темите, които ме интересуват като издател, не винаги са атрактивни и масови, свързани са с дълбоки човешки травми, трудни отношения в семейството, миграция, път и дом – все неща, които замислят и карат читателя да се зарови надълбоко във вътрешния си свят. Всичко това в „опаковката“ на безкомпромисна литература. Масовият читател – в общия случай – обича да му е лесно и весело.

Конкурсните предложения на издателствата, кандидатстващи по направление „Литературни преводи” на „Творческа Европа“, изискват оформянето на „пакети-произведения”, които се състоят от 3 до 10 книги. Част от  какъв „пакет-произведения“ на вашето издателство е романът на Естер Херитсен „Жажда“? Разкажете ни малко повече и за самия роман.

„Жажда“ е част от текущия ни проект, съфинансиран по програма „Творческа Европа“ и озаглавен „Книги, които оставят следа“ (Books, that make a difference). Романът е включен в колекция „По пътя“ на издателството ни, където намират място силни литературни текстове от всички краища на Европа. Амбицията ни е да начертаем една литературна карта, по която читателят да може да се разходи и да получи представа за тенденции, автори, писателски подходи. Досега в поредицата има финландска, фламандска, словенска, кипърска и холандска книга, като три от петте са съфинансирани по програма „Творческа Европа“.

„Жажда“ е особен роман, много кратък, конструиран като драматургичен текст, с много диалог. С две изречения, сюжетът на книгата може да бъде разказан така: майка и дъщеря се срещат случайно на улицата и става ясно, че майката е терминално болна. Дъщерята взима решение да се премести да живее при майка си, която отдавна не живее с баща й. Съобщава за това си решение по време на вечеря с любовника си и новото семейство на баща си. След преместването на дъщерята при майката, на повърхността излизат отколешни проблеми и болезнени рани. Постепенно ставаме свидетели на недостиг от всякакъв характер в живота на героите – близост, обич, човешко отношение, топлота. В крайна сметка, „Жажда“ е роман за счупените човешки и семейни отношения, за дистанцията, за неспособността да покажеш и приемеш близост. 

В проекта ви има три книги за превод от български на английски език. За разлика от чуждестранните издателства, които превеждат по-често от роден на чужд език, за българските това е необичайна практика. Как се спряхте на подобен „пакет-произведения“?

Става въпрос за „Втора кожа“ на Катерина Стойкова и за двата антологични сборника – „Куфарът на брат ми“ и „Бащите не си отиват“.

Относно „Втора кожа“ – Катерина Стойкова е двуезичен автор, живее в САЩ от четвърт век и пише и превежда между двата езика. Книгата й обговаря темата за домашното насилие по един изключително въздействащ начин – през поезията. Предишната поетична книга на авторката също излезе и на двата езика, само че със собствените ни усилия, без външно финансиране. Защото темите на поезията на Катерина са универсални и не могат да бъдат ограничени в конкретен език. Същото важи и за двата сборника. Особено „Куфарът на брат ми“, който е книга, събрала мигрантските истории на 23 души – повечето българи, но и няколко чужденци, свързани с България. За универсалността на темата за загубата няма нужда да говорим – тя е в основата на сборника „Бащите не си отиват“.

Трите книги, независимо от оригиналния език на създаване, са органична част от проекта ни, защото са съсредоточени именно върху силата на литературата да променя, да оставя следа и да помага в преодоляването на травми. 

Колко книги предстоят да излязат от печат през следващите месеци?

Целият ни проект включва 10 книги. До момента са излезли 5, предстоят още 5 – „Нора Уебстър“ от Колъм Тойбин, „Албум от истории“ от носителя на Европейската награда за литература Андонис Георгиу, „На смелите се прощава“ от Крис Клийв и двата сборника, за които стана дума по-горе. Тойбин и Клийв са автори на ICU, от всеки от тях имаме издадени по още две предишни книги. За нас е изключително важно да проследяваме авторите си в развитие, да ги представяме в различни етапи от творчеството им и да предоставяме на читателя максимално пълна литературна картина в избраната посока. И в този смисъл оценяваме високо помощта на програма „Творческа Европа“, благодарение на която става възможно достойното издаване и промотиране на тези толкова ценни за нас книги.

Андонис Георгиу е вторият кипърски автор в каталога ни, след друг носител на Европейската награда – Емилиос Солому. Двете книги са ужасно различни и в същото време допълващи се – третират теми като отпечатъкът на миналото върху настоящето, семейните корени и традиции, чувството за вина и преодоляването й. И така са допълнителни разклонения по пътя, който избрахме за нашия проект от книги, оставящи следа. 

„Ако един издател вярва в своя избор, ако книгите му са стойностни и имат какво да кажат на бъдещите читатели, първата част от работата вече е свършена.“

Невена Дишлиева-Кръстева

Както при всяко друго кандидатстване за съфинансиране по европейска програма и тук се изисква немалък ангажимент в подготовката  на проектното предложение и съпътстващата го документация. Кои са основните особености при писането на проект по направление „Литературни преводи“ на програма „Творческа Европа“? Формулирането на концепция на английски език явява ли се трудност?

За мен предизвикателство е не изразяването на концепцията ми на английски, а усложнената процедура на писане на проекта. Едни и същи въпроси са зададени по различен начин. Изискват се детайли, които в рамките на един двугодишен проект със сигурност подлежат на промяна, например, имена на медии и платформи, където ще бъдат представени книгите, конкретни книжарници и вериги. Като цяло, работата по подготовка на един такъв проект отнема ценно време и изисква огромен ресурс – за семейно издателство като ICU това е проблем, защото означава да прекратим цялата си работа и да се отдадем само на подготовката на проекта. Разбира се, правим го, защото без подкрепата на програмата оцеляването на независимо бутиково литературно издателство е още по-сложно.

Какво е вашето наблюдение за езиците, жанровете или темите, които преобладават в одобрените проектни предложения?

Забелязала съм, че има езици, които не са приоритетни. Например, при една от оценките на наш проект беше посочено, че има твърде много книги в превод от английски език. Без да се вземе предвид, че на английски се пише не само във Великобритания, но например в Ирландия, в Малта и в други страни. По отношение на жанровете – в условията на конкурса е посочено, че детската литература и разказите са приоритетни жанрове. За теми – не мога да кажа. В нашето издателство има една гама от теми, които следим и в чиято координатна система разполагаме заглавията си. Не бихме изменили на основните принципи на издателството, за да се нагодим към конкретен проект или програма.

Програмата поставя акцент и върху ролята на преводачите. Имате ли конкретни преводачи, с които работите? Вие самата сте преводач, как съчетавате двете дейности? 

Преводачите са на особена почит в издателство ICU. За английски език – с който самата аз работя от години – имам малък контингент от проверени преводачи, които са не само високо ниво професионалисти, но и имат сходно на моето отношение към темите и литературата, която ме вълнува. Важно ми е да работя с такива хора, защото правенето на книги за мен не е просто формален акт, професия, а част от това, което съм. Надежда Розова, Елка Виденова – страхотни хора и преводачи. Контактът ми с преводачи от други, по-непознати за мен езици, с които разширихме кръгът на издаваните книги през последните години, също е повече от удовлетворителен и изпълващ. През книгите се запознах с Мария Енчева, Силвия Борисова, Росица Цветанова, Лилия Мързликар, Ирена Алексиева и за всяка от тях мога да разказвам дълго. Една от ценните страни на издателската работа. Освен преводачите, по книгите работят коректори, редактори, дизайнери, страньори, печатари… всеки от тях ми е важен и е неразделна част от процеса.

Програми като “Творческа Европа” ли са начинът, по който некомерсиални литературни произведения могат да излязат на пазара?

Помощта е безспорна и безценна, а за моето бутиково издателство – жизнено необходима. Особено важно според мен е това, че помощта е в три компонента – превод, издателски разходи и промоция, защото достойното съществуване на една книга не може да се случи без нито един от тях. Проблем остава това, че почти няма програми (с изключение на „Традуки“, доколкото ми е известно), които да подпомагат плащането на авторски права, които са немалко перо в бюджета по издаването на една книга.

Какъв съвет бихте дали на издателствата, които се съмняват във възможностите си за кандидатстване по направлението?

Ако един издател вярва в своя избор, ако книгите му са стойностни и имат какво да кажат на бъдещите читатели, първата част от работата вече е свършена. Остава да си съберем мислите и да отделим време да ги споделим по възможно най-убедителния начин.