Празник на суинг културата в сърцето на града

Четири дни (и нощи) танцували, пели и искрено се веселили – така щеше да започне историята на Sofia Swing Dance Festival 2022, ако беше приказка.

За осма поредна година международният фестивал, организиран от най-голямото училище за суинг танци и култура у нас – Lindy Hop Bulgaria, привлече в сърцето на града танцьори, преподаватели, музиканти, лектори и ентусиасти от целия свят.

От 2-ри до 5-ти юни София се разхубави както отдавна не беше – обу си винтидж обувките, облече си ретро полата на точки и се превърна в европейска столица на любимия ни стар танц.

Но и не само европейска… В промеждутъците от време между приповдигнатите живи джаз мелодии от зората на миналия век и следващите ги бързи танцови стъпки се чуваше разнообразна реч откъде ли не. Участници гостуваха от над 35 държави и макар повечето да бяха от Стария континент, като най-големи фенове се откроиха танцьорите от Израел, които наброяваха 60 души. „Всяка година идваме в София за този фестивал – за нас това е празник на суинга и нещо като роудтрип.“, сподели момиче от тяхната суинг общност. Следват феновете от Турция, а останалите места в списъка от над 500 души се запълват с любители и професионалисти от Франция, Италия, Испания, Великобритания, Белгия и много други страни.

А суинг културата и танците като цяло отново показаха силата си да поставят едно до друго не просто движещи се в ритъм тела, но и да предават важни съобщения, тъй като на дансинга в танцувални прегръдки намираха себе си и партньори от Украйна и Русия. 

Освен това тази година фестивалът отбеляза второто издание на проекта Swinging Europe Network, съфинансиран по програма Creative Europe.

Той има за цел да изгради паневропейска мрежа от организации, работещи в сферата на суинг танците, музиката и културата и по този начин да подпомогне развитието на сектора в Европа. В него участват общо 13 партньорски организации, а именно Lindy Hop Bulgaria е водеща. Но докато дискутираха важни въпроси около проекта (като създаване на суинг радио или книга за историята на танца), партньорите не пропуснаха да се насладят и на програмата на Sofia Swing Dance Festival. 

Танцовият празник, както предходните години, се проведе на различни локации в НДК, а организаторите се бяха постарали да наситят четиридневна програма с разнообразни елементи – от пърформанси и уъркшопове, през живо танцово шествие и разговори за музикална история, до състезателни програми и партита с джаз бендове всяка вечер. Така бяха включени и дейности от по-затворен характер, насочени предимно към суинг общността, и покани към публиката да се впусне в вихъра на това искрено забавление. А то си е наистина приканващо, защото както е казал един суинг идолите, наричан „посланика“ на линди хопа – Франки Манинг:

„Никога не съм виждал суинг танцьор, който да не се усмихва докато танцува. Това е щастлив танц, кара те да се чувстваш добре“. 

Първата вечер бе открита с по-скромно парти, за да могат участниците да имат сили за останалата част от програмата (следващите три дни се очертаваха да бъдат наистина интензивни). Малко преди обед започваха работилници за напреднали и начинаещи танцьори, които продължаваха почти докато не се скрие слънцето. Записалите се можеха да си избират от различни класове за линди хоп или соло танци, а тази година към международния списък с гост преподаватели на фестивала се присъединиха още звезди от суинг сцената като Laura Glaess, Jean-Charles Zambo – Joyss, Simon Bressanelli & Ariadna Beltran, Remy Kouakou Kouame & Alice Mei, Daniil Nikulin & Maria Filippova, Elze Visnevskyte & Peter Kertz. Всички те успяха да предадат страстта си към изкуството на танца и да обогатят знанията както на тепърва прохождащите, така и на професионалистите в сферата. 

Наученото линди хопърите можеха да демонстрират по време на партитата и състезанията, които започваха малко след изтощителната светла част на деня. Надпреварите включваха т.нар. Mix&Match, в което партньорите се разпределят на случаен принцип и се оценяват индивидуално, също състезания само за линди хоп, както и едно малко по-нетрадиционно състезание – Swing out Drop out, в което победител е тази двойка, която остане последна в танцуването само на swing out.

Любим момент на всички бяха партитата в петък и събота, за чиято бурна енергия допринасяха изпълнения на живо от два джаз бенда.

Това бяха българската група The Oldie Goldies с талантливата си вокалистка Велека Цанкова и чудните Heart of Dixie, които пристигнаха за SSDF директно от Чехия, за да изнесат премиера на няколко мелодии от предстоящия си албум.Черешката на тортата беше моментът, в който двете банди се събраха, за да сформират оркестър от 9 души и да изпълнят едни от най-незабравимите мелодии в джаз музиката. Особено вълнуващи бяха и т.нар. „пърформънси“ на самите учители, които, под ритъма на ръкоплясканията на публиката, заобиколила ги в кръг, представяха поредните си 10/10 авторски хореографии.

В последния слънчево-неделен ден имаше най-много отворени събития. Освен традиционните уъркшопи по линди и соло, един от „тейстър“ класове беше посветен на африканските танци и връзката им със суинга. За някои тази връзка може да е учудваща, но

Феновете добре знаят, че суинг танците се зараждат 20-те години на миналия век.

Това се случва в рамките на афро-американската музикално-танцова култура в САЩ. Учител беше невероятната Мария Коса, която същия ден ни впечатли и с пърформънса си под живите звуци на перкусии, а наблюдаващите се радваха колко различни нюанси може да има суингът. Всъщност българската публика добре я познава като преподавател, хореограф по африкански танци и основател на първия център за африканска култура и изкуства у нас – AfriKaia.

Това връщане назад към корените на суинга продължи и по-напред в програмата с интерактивен и каращ ни да се замислим разговор за музикална история заедно с джаз барабаниста Борислав Петров от The Oldie Goldies. В тази своеобразна едночасова беседа преминахме през всички култови моменти от онова, което иконичният Били Тейлър нарича „американска класическа музика“ – от пионера Армстронг, през „техното“ на 50-те на Count Basie Orchestra чак до съвременните многообразни варианти на суинга. Кулминацията на фестивала обаче настъпи с дългоочакваното танцово шествие около НДК, което – отново с жива джаз музика – завлече със себе си многобройни случайни минувачи. А вероятно в момента и те, също като мен и вас, вече обмислят да се запишат на суинг танци… 

Впрочем суинг танцьорите са особени животни. От тях се носи носталгично излъчване.

То е с усещане за някоя отминала епоха, като че ли винаги се движат в ритъма на въображаем бас (дори когато не танцуват), щракат с пръсти, за да отмерват ритъма (на живота си?) и не пропускат да си носят малка чантичка с допълнителни обувки. Ако вземете дори и десет човека, бързо ще откриете, че идват от най-различни професионални сфери, но линди хопът е завладял някои до такава степен, че са го превърнали в основно занимание. А точно за тях този фестивал беше дългоочакван, тъй като бе първото подобно събитие след пандемията.

Освен това суинг танцьорите са чисто луди. Въпросът, който през цялото време си задава наблюдаващият тук, е как тези хора имат толкова много енергия цял ден да посещават различни танцови класове, да участват в състезания, а после до 4 часа сутринта да танцуват още и още, и още… Една от участничките от България, още ученичка, ми сподели, че за последните дни е спала общо 6 часа. Неслучайно на едно от предходните издания на фестивала, както и покрай други международни прояви, на българите в суинг танците се носи прозвището „Crazy Bulgarians“, което с гордост и смелост продължават да защитават на дансинга. И до днес – на поредния празник на суинг културата в сърцето на София.

Фотограф: Никола Гюлмезов