Изграждане на трайни артистични международни партньорства – мисията (не)възможна

Днес започва десетото юбилейно издание на фестивала „180°- Лаборатория за иновативно изкуство“ в София! Между 21 и 28 юли ще можете да се потопите в поредица от разпалващи въображението и сетивата артистични експерименти, съчетаващи театър, музика, визуални изкуства, пърформанс и още много. Фестивалът ще се разпростре на различни локации из града с основна точка на завъртане „Топлоцентрала“. Входът за събитията е свободен, а пълната програма можете да проследите тук.

Темата на фестивала тази година е „42“ – „отговорът на въпроса за живота, вселената и всичко останало“ по думите на Дъглас Адамс в книгата „Пътеводител на галактическия стопаджия“. С тази отправна посока, артисти от над десет държави, сред които България, Германия, Турция, Индия, Бразилия и САЩ, се впускат в търсенето на общ творчески език.

Петима от участниците пристигат в България по програмата за мобилност на артисти и професионалисти от културния и творчески сектор Culture Moves Europe. Това са Александър Хаджиев, Ксения Равина, Нина ДеЛудеман, Валентин Шрьотелер и Елиф Димли. Каним ви на среща с тях на отворената дискусия „Изграждане на трайни артистични международни партньорства – мисията (не)възможна”, организирана от офис „Култура” на Бюро „Творческа Европа” в партньорство с фестивала. Събитието ще се проведе на 27-ми юли от 17:00 ч. в библиотеката на Гьоте институт с модератори Десислава Панчева и Стефан Прохоров. Дискусията е отворена за всички желаещи. За да се включите, ще се радваме да попълните този формуляр.

Вижте първо обаче какво споделиха те пред нас малко преди началото на фестивала.

• Представи ни се и ни разкажи каква е ролята ти в екипа, с който участвате в „180° – Лаборатория за иновативно изкуство“.

Александър Хаджиев: Аз съм музикант, артистичен директор и практик в областта на културното образование, базиран в Берлин, Германия. Като ръководител на групата съм куратор на тазгодишното издание на фестивала „180° – Лаборатория за иновативно изкуство“. Радвам се, че ще мога да приобщя Ксения Равина, Елиф Димли, Нина ДеЛудеман и Валентин Шрьотелер към програмата на фестивала. Всеки от членовете на екипа ще допринесе за различни сегменти от програмата, насърчавайки международния обмен и изграждайки устойчива артистична мрежа.

Ксения Равина: Аз пък съм театрален режисьор, автор и артистичен директор на фестивала „Hauptsache Frei“ 2024-26 в Хамбург. Участието ми в „180° – Лаборатория за иновативно изкуство“ включва множество участия като артист, а от 2018 г. съм съинициатор на програмата „Creativity Lab“ за ученици от училищата по изкуствата и оттогава насам съм неин ръководител.

Нина ДеЛудеман: Артист, който работи между Германия и Бразилия и техните разширяващи се хоризонти. Работата ми се фокусира върху политическите, социалните и емоционалните разстояния между местата, които обитавам, и как те биха могли да си взаимодействат. Това винаги е било част от моята биография, тъй като съм израснала с три езика и съм се движила между континентите, откакто се помня. Затова отношенията тяло-пространство се превърнаха в обект на моя артистичен интерес. Това ме накара да уча сценография в Берлин и хореография и пърформанс в Гисен. Допринасям за екипа и фестивала от уникалната перспектива на моята артистична практика и с опита си на гражданин, творец и колега.

Елиф Димли: Казвам се Елиф и съм виолончелистка от Турция. Минаха 18 години откакто се преместих в Германия, което означава, че вече половината от живота си съм там. В момента живея в Берлин. Ние сме екип от трима души: един визуален артист, актьор и музикант. Теоретично моята част е „музиката“, но ние експериментираме чрез идеи, обмен на знания и опит и мисля, че в крайна сметка всеки влага по малко от всичко, така че да не съществуват конкретни определения на ролите.

Валентин Шрьотелер: Аз съм Валентин Шрьотелер, актьор, писател и театрален музикант, живеещ в Берлин. Ще се присъединя към фестивала като част от интердисциплинарен екип, състоящ се от Михаил Михайлов (България), Елиф Димли (Турция/Германия) и мен. Основната ни цел е да се съберем, да си сътрудничим и да работим творчески по зададената тема „42“. Фокусът не е единствено върху крайния продукт, а по-скоро върху процеса на изследване, взаимодействие и вземане на решения. Всичко, което бъде създадено през този период на съвместна работа, ще бъде представено под някаква форма пред фестивалната публика в последния ден. Този творчески процес е краткосрочен, но именно в това се крие вълнението. Провалът е неразделна част от процеса, което го превръща в същностен аспект на нашето артистично преживяване.

• Познавахте ли се преди да кандидатствате като група по схемата за мобилност „Culture Moves Europe“? Ако отговорът е „да“, работили ли сте преди това заедно с някой от другите бенефициенти?

Валентин Шрьотелер: Различно е с всеки. В миналото съм имал удоволствието да работя с Александър Хаджиев и Ксения Равина. За първи път се срещнахме в „Junges Theater Münster“ в Германия и си партнирахме по интермедийния проект „Пристигането“. Тази година се радвам, че имам възможността да работя с Елиф Димли в „180°“. Очаквам с нетърпение да се срещна с Нина ДеЛудеман и всички останали участници във фестивала.

Александър Хаджиев: Имал съм възможността да работя и с четиримата артисти. Повече от 10 години работим заедно с Ксения Равина в областта на театъра, пърформанса и културното образование. От 2024 г. ще поемем артистичното ръководство на фестивала “Hauptsache Frei” в Хамбург. Заедно с Нина ДеЛудеман, Елиф Димли и Валентин Шрьотелер съм работил по различни пърформанс-проекти в Германия. Въз основа на предишните ни сътрудничества горещо препоръчах участието им във фестивала „180° – Лаборатория за иновативно изкуство“, отчитайки артистичните им способности и потенциала, който добавят към проекта.

• Опишете с три думи следните понятия: да изследваш, да създаваш, да учиш и да изграждаш нови връзки.

Ксения Равина: Да изследваш: Откривателство, пътуване, прегръдка; Да създаваш: Вдъхновение, сформиране, майсторство; Да учиш: Усвояване, разширяване, осветяване; Да изграждаш нови връзки: Обединяване, мост, сливане. 

• Това ли те подтикна да въведеш имерсивни практики в работата си с публиката?

В моите роли в областта на изкуството, кураторството и образованието се стремя да въведа идеята, че всеки артист и член на екипа, участващ в проекта, се възприема като автор/съавтор/създател, а не като интерпретатор. Освен това твърдо вярвам, че изкуството може да бъде преживяно безусловно от всеки човек, независимо от неговия произход, възраст или ниво на образование.

Елиф Димли: За мен: подсъзнание, израстване, любов.

Валентин Шрьотелер: Интервенция, образование, ангажираност.

Нина ДеЛудеман: Това са предпоставките за всяка (артистична) среща. Прочетени отпред назад или наобратно, тези термини се отразяват и влияят един върху друг.

• Кое е най-голямото предизвикателство за теб при създаването на сценография за толкова кратък период?

Постоянното припомняне, че художествената работа винаги е свързана с разрушаване на рамката.

• В семейството на „Творческа Европа“ участват 40 държави. Към коя от тях чувстваш принадлежност? Коя е следващата ти професионална дестинация?

Валентин Шрьотелер: Израснал съм в Швейцария, а от почти 10 години живея в Германия. Чувствам се у дома и в двете страни. След като имах щастието да пътувам из цяла Европа като дете, а също и като възрастен, бих казал, че се чувствам най-добре на път. Разбира се, майчиният ми език е фактор за принадлежност, който не може да бъде променен толкова бързо, но езиците са, за да се учат, а изкуството може да премине много граници. В бъдеще бих искал да се фокусирам още повече върху международни проекти. В крайна сметка се интересувам от отношенията между Германия и балканските страни. И, разбира се, поради руската агресивна война, Източна Европа отново е в колективното съзнание и по този начин също е част от артистичния ангажимент към света.

• Как музиката и актьорската игра се преплитат в твоята практика?

В работата ми като актьор музиката е незаменима за мен, защото дори в чисто текстова роля музикалността трябва да бъде взета предвид. Ритъмът, темпото, динамиката и т.н. са основни понятия. Освен това една сцена има съвсем различен ефект в зависимост от музиката, която я съпровожда. Дори когато се занимавам с музика, се възползвам от опита, който съм придобил като актьор. Защото една история може да бъде разказана и с музика, понякога по-лесно и универсално, отколкото само с текст. Двата жанра са силно свързани в работата ми и се радвам, че мога да изпускам парата и да изразявам себе си и в двата.

Александър Хаджиев: Като артисти често се налага да се движим между различни държави и култури. Аз лично изпитвам чувство за принадлежност към света, тъй като черпенето на вдъхновение от разнообразни източници е от съществено значение за нашето творческо развитие. Предстоящите ми професионални начинания ще ме отведат в Италия, Швейцария, Хамбург и отвъд тях – прегръщам възможностите, които светът е подготвил за мен.

• Какви са най-големите предизвикателства при организирането на фестивал, който включва международна мобилност на артисти?

Едно от основните предизвикателства, с които се сблъскваме, е нарастващата цена на билетите и настаняването. Когато кандидатстваме предварително за безвъзмездни средства за пътуване, фиксираните тарифи често не съответстват на действителните цени, което затруднява покриването на разходите. Освен това железопътната мрежа не винаги е по-достъпна опция в сравнение с полетите, а железопътната инфраструктура до Балканите често е недостатъчна. Намирането на правилните връзки също може да се окаже сериозно предизвикателство. Например, има значителни разлики в цените на полетите от Германия до България в сравнение с тези от Австрия до България. Резервирането на полети от Швейцария също е свързано с предизвикателства.

Елиф Димли: За мен чувството за принадлежност е само към отделни хора, но света на изкуството чувствам като естествен за мен, независимо от държавите и културите. Следващата ми професионална дестинация е да разширя своя хоризонт, като изучавам и изследвам повече „интердисциплинарната“ сфера, а именно като класически подготвен виолончелист да изляза повече от зоната си на комфорт като изпълнител.

• Сигурно често пъти се сблъскваш с възприятието, че класическата музика и съвременното изкуство са пълни противоположности – ти как виждаш своето място?

Със сигурност не съм съгласна с това. Какво определяме като „класическо“ е първият въпрос. Какъв е критерият, който прави класическата музика „класическа“? Единствената разлика между класическата музика и съвременната, е времето. Не са ли били някога съвременни Бетовен, Бах и т.н..?

Повече за всеки творчески екип можете да прочетете тук.

В деня на откриването, като част от спектакъла “EXISTINCT”, ще имаме удоволствието да слушаме легендарния състав за съвременна класическа музика “Ensemble Modern”. Пърформънсът е разработен от Александър Хаджиев, заедно с театралния режисьор Ксения Равина и сценографа Михаела Добрева. 

Фестивалът за иновативно изкуство 180° за десета поредна година се превръща в нестандартна платформа за взаимодействие между творци от различни краища на света. Именно свободата за експеримент задава мащаба на събитието, правейки го достъпно и интересно за разнородни публики. Програмата е наситена с пърформанси, концерти, образователни работилници, партита и най-вече – възможност за разговор и обмен на идеи. Голямата предпоставка за тях е творческото сътрудничество между артисти от целия свят. Не пропускайте и нашата дискусия в рамките на фестивала – на 27 юли от 17.00ч. в библиотеката на Гьоте-институт.