Литературните преводи на издателство „Колибри“

Представяме ви третото интервю от поредицата, посветена на успешно кандидатствали издателства по направление „Литературни преводи“. След Милен Милев от „Парадокс“ и Невена Дишлиева-Кръстева от ICU, разговаряме с Жаклин Вагенщайн, изпълнителен директор на издателство „Колибри“. Тя споделя повече за издателската си стратегия, както и за конкретни книги, включени в последния проект на издателството, съфинансиран по програма „Творческа Европа“.

Вашето издателство e едно от големите на българския пазар с богат каталог от книги. Как откривате книгите, които превеждате? През годините промени ли се нещо в подхода ви?

Да, така е, „Колибри“ е издателство с 30-годишна традиция и респектиращо портфолио от близо 2000 заглавия, в което присъстват едни от най-авторитетните имена в областта на литературата изобщо, независимо от жанра. Предлагаме печатни книги с твърди и меки корици и безупречно художествено оформление, имаме богат каталог от електронни заглавия. Винаги сме били прецизни в подбора на заглавия, четем и обсъждаме внимателно ръкописите, проучваме подробно информацията, свързана със съответния автор, преди да вземем решение. Репутацията ни на надежден партньор отдавна работи за нас, т.е. облекчава усилията ни за идентифициране и подбор на заглавия, които съчетават високи литературни достойнства, значима проблематика, пазарен потенциал. Общуваме с престижни литературни агенции и издателства от цял свят, разчитаме на дългогодишния си опит и нюх, консултираме се с преводачи, редактори и литературни експерти, отчитаме нагласите на местната публика и вярваме в необходимостта млади или неизвестни до момента творци с обещаваща творческа визия и самороден талант да намерят своите читатели и у нас.

Кои са водещите фактори при подбора на книгите, които издавате по програма „Творческа Европа“? 

Стилистиката и жанровата специфика на творбата, тематиката, в т.ч. балансът между актуална и непреходна проблематика, между универсални теми и теми, произтичащи от даден контекст; интересният или дори „идиосинкратичният“ творчески глас. Важно е и дали авторът има други издадени творби, какъв е техният отзвук, как би се вписала новата му творба в цялостната ни издателска стратегия и др.

Проектът, с който сте спечелили съфинансиране по направление „Литературни преводи“ на програма „Творческа Европа“ събира 30 романа. Какво ги обединява и как изградихте концептуалната рамка?

Концептуалната рамка изградихме на база на изброените вече фактори, като се постарахме да обхванем редки езици и култури, с цел да разширим представите на българския читател за литературния профил на съответните народи и общности. В много случаи авторите са със смесен етнически произход, което внася допълнителни перспективи към тълкуването на съответните произведения в светлината на европейските ценности и обогатява дискусиите и срещите с българска публика. В жанрово и стилистично отношение няма еднозначност, затова пък всяка от тези книги отговаря на изискванията за качествена европейска проза, поставяща съществени за съвременните общества въпроси и теми.

Разкажете накратко за различните етапи при реализацията на проекта. 

Всеки етап изисква вземане на отговорни решения – като се започне от привличането на висококвалифицирани преводачи, редактори, коректори, дизайнери и оформители, планиране на маркетингова и ПР кампания за съответната книга, официална премиера на българското издание в присъствие на съответния автор (който е своевременно поканен за целта), релевантен онлайн маркетинг, организация на pre-order, дистрибуция до всички подходящи търговски обекти, решения относно представянето на литературни форуми – панаири и базари на книгата, Алея на книгата, Фестивал на изкуствата Аполония и др. в присъствието на преводачи и литературни експерти, обсъждане на книгите в рамките на читателски клубове и други неформални групи. От съществено значение е телевизионната и външната реклама, както и рекламата в социалните медии, която допринася изключително много за популярността на съответното заглавие. Преди излизането на всяка книга на пазара се генерира положително очакване за нея посредством серия от прессъобщения и отразяване в стотици онлайн, печатни, радио и телевизионни медии, публикуване на интервюта с автора, взаимодействие с блогъри, рецензии на литературни критици и др.

„Насърчаваме активно обратната връзка с читателите, за да имаме яснота за приема на съответното заглавие и за впечатленията на публиката като цяло.“

Имате ли любима сред тези 30 книги и защо?

Имам специално отношение към всяка от въпросните 30 книги. Последните ми фаворити са „Лисица“ на Дубравка Угрешич и „Ещорил“ на Деян Тиаго-Станкович. „Лисица“ не е роман, а метафикция. Виртуозно съчетание от автобиографични щрихи, есе, критическа статия и публицистика. Книга, която пленява читателя с бликащата ерудиция и оригиналност на авторката и изкусното преплитане на реално и въображаемо.  Дубравка Угрешич разсъждава за „това, как се създават разказите“ и как животът пише романи, за личностното съществуване като низ от бележки под линия. „Ещорил” също среща измислени герои с реални исторически фигури, а този подход неминуемо поражда читателски интерес и помага иначе трудната за преглъшане тема за войната да бъде възприета през призмата на индивидуалната човешка съдба. Колкото до глупостта човешка, авторът не остава длъжен на никоя нация, еднакво се присмива на британците, на португалците, на своите сънародници… Осеян с прозрения, препратки и анекдоти, този блестящо замислен роман е възхитителен портрет на едно противоречиво историческо време, в което европейци от враждуващи държави са седели спокойно един до друг в казиното, бара или ресторанта, въпреки конфликтите, които са бушували навън.

Един от последните автори, представен в поредицата, е роденият в Амстердам Джамал Уариаши. Разкажете повече за книгата му “Глад”. 

„Глад“ е ослепителен стилистичен шедьовър, един от най-смелите и изненадващи романи, създадени през последните години, заслужено удостоен с Наградата за литература на Европейския съюз. Поканихме автора Джамал Уариаши за премиерата на българското издание на 20 ноември 2019 г. и той се отзова с искрена охота. Уариаши впрочем е наполовина мароканец, човек с космополитно мислене и тънка чувствителност. Има наблюдения върху начина, по който е организирана хуманитарната помощ в африканските държави. Проучва задълбочено съдбата на своя „герой“ – повод за романа става действителната история на  Даниел Карлтън Гайдушек, американски лекар и изследовател, който през 1976 г. получава Нобелова награда за медицина за откриването на произхода на болестта куру. Гайдушек е нарочен и за педофил, но в романа на Уариаши педофилията се оказва нещо като димна завеса, зад която постепенно се очертава цяла палитра от теми – филантропията, физическият и духовният глад, родителството, партньорството, цинизмът, опорочените идеали, неумението да общуваме помежду си открито и пълноценно… Авторът не се колебае да критикува лицемерието на „цивилизованите“ общества, когато това се налага.

Гръцкият писател Янис Палавос гостува в София в края на 2019 г. за представянето на сборника си с кратки разкази „Шегата“. Защо избрахте да я включите в проекта си?

Преди всичко, Янис Палавос е сред най-любопитните и обещаващи млади писатели в Гърция. Освен че пише разкази, той е автор на комикси и киносценарии, а също известен преводач. „Шега“ е първият му сборник, който излиза на български в чудесния превод на Иван Генов. В сборника личи влиянието на писатели като Хулио Кортасар и Хуан Рулфо, на живи майстори на краткия жанр като Етгар Керет. А разказът „За разнообразие” може да се приеме като ефектна препратка към света на Кафка. Сборникът съдържа седемнайсет лапидарни истории, умело балансирани на границата между реалността и нейните противоположности.  Гледани отвисоко, опитите за бягство и справяне със суровата реалност на тези така близки до нас герои се усещат като горчива задявка с най-сигурното нещо в човешкия живот: смъртта. Магическият реализъм е овладян и реконструиран от визионерството на автора, от строго индивидуалната му експресия и опитност в полето на гръцката литературна традиция.

При разработването на маркетинговата ви стратегия винаги ли залагате на гостуването на съответните автори?

Винаги, когато е възможно, отправяме покана към авторите. Гостуването им е важно за нас, защото съприкосновението с автора на преводната творба е незаменимо като емоция. Умеем да превръщаме тези отворени срещи с публиката в паметни преживявания, защото оказваме специално внимание както на гостуващите автори, така и на публиката на събитията. Каним представители на посолствата на съответните държави, преводачи, журналисти, представители на академичните среди, студенти, литератори. Наемаме опитни модератори, когато дадена среща има потенциал да прерасне във важна дискусия.

„Много е важно да се наблегне на видимостта на книгите и на съвременните интерактивни форми за реклама и публичност.“

Също така по какъв начин организираният от вас кино-литературен фестивал „Синелибри“ допълва стратегията ви в контекста на програма „Творческа Европа“?

Кино-литературният фестивал допълва стратегията в контекста на програма „Творческа Европа“ в случаите, в които съответното произведение е в процес на екранизация или авторът му се изявява и в областта на киноизкуството, писането на сценарии и др. Фестивалът е мощен фактор за допълнителна разгласа и привлича нови публики за съответното литературно произведение.

В осъществяването на мащабен проект, включващ 30 книги, са въвлечени и голям брой преводачи. Кое е основното, от което се водите при техния избор?

Разбира се, най-важно е да познават добре езика и да имат солиден опит в боравенето със съответния език на ниво превод. Всички подбрани преводачи на книгите по проекта са носители на престижни национални награди и отличия и имат безупречна репутация и препоръки. Освен това те са сред най-добрите изследователи на съответните народи и култури, което допълнително ги мотивира да се ангажират с проекта.

Има ли езици, за които в България трудно намирате професионални преводачи?

Да, разбира се, не е лесно да се ангажират висококвалифицирани преводачи от датски, исландски или норвежки, да речем. Освен че разчитаме на релевантно възнаграждение, за да привлечем специалисти със съответната експертиза, в такива случаи залагаме на предизвикателността на съответния преводачески проект като мотивиращ фактор за преводача. Взаимната коректност и лоялност, доказана през годините, също ни помага да поддържаме гладки отношения с нашите партньори и сътрудници.

Как изграждате визуалната идентичност на изданията в поредиците към програмата? Доколко графичният облик на книгите способства за тяхната разпознаеваемост?

Да, графичният облик на книгите съвсем не е за подценяване. Той не само способства за тяхната разпознаваемост – стилът на корицата често задава съответен жанрово-тематичен код и привлича (или отблъсква) дадени групи читатели. У нас има дизайнери и илюстратори, които са с афинитет към определени теми и художествени кодове и ние трябва да преценим кой проект на кого да възложим. Случвало се е да сменим подхода, след като сме дискутирали часове наред дадена творческа идея. Работим с различни експерти в тази област и трябва да призная, че в огромното множество от случаи съм доволна от резултатите.

Има ли издания, към които повишеният интерес от страна на читателите ви е изненадал и обратно – такива, които са останали незаслужено незабелязани?

Да, интересът към романа „Глад“ например, за който вече стана дума по-горе, ме изненада, защото това е книга с обем над 600 страници все пак, а времето за четене на днешния забързан и улисан в ежедневието си човек е доста оскъдно. (Правя уговорка, че романът излезе много преди да ни споходи коронавирусът). У нас много почитатели има и датският писател Петер Хьог, затова предложихме на читателите една по-необичайна в жанрово отношение негова книга, „Ефектът Сюзан“, която е решена като трилър, но дава тласък на много сериозни морални дилеми. Не бих казала, че даден съвременен европейски роман, е останал незабелязан. Да кажем, че ми се искаше повече читатели да оценят поетичния роман „Извинявай“ на норвежката писателка Ида Хегаси Хойер, да речем, или сборника с разкази „Годишнина от завършването“ на Ламия Бегагич. Ала и те се домогнаха до своите читатели – малко по-бавно, но сигурно. Благодарение на комплекс от инициативи.

Как програми като „Творческа Европа“ стимулират развитието на книгоиздателския бизнес в България?

Тъкмо това имах предвид, давайки пример в отговора на предходния въпрос с две заглавия, които имат по-ограничен кръг читатели, затова пък това са читатели ценители на находчива, изобретателна, „различна“ европейска проза. Това са любопитни, будни, интелигентни читатели с широк кръгозор и интерес към по-малко познатите европейски култури. Програма „Творческа Европа“ е изключително важен фактор за редуциране на риска от невъзможността дадено заглавие да стигне до много широк кръг читатели. Огромен е приносът на програмата за развитието на българското книгоиздаване, особено като се имат предвид данъчните обструкции в местното законодателство, които допълнително усложняват пласирането на книгите.

Кои са вашите три ключови съвета за подготовката на проект по направление „Литературни преводи“ на програма „Творческа Европа“?

Преди всичко, трябва да има яснота относно концепцията и целите на самия проект – дали има за цел да обхване определен набор от теми и идеи или се стреми да изведе на преден план „другостта“ като ценност и като социокултурен въпрос. Това са само две примерни отправни точки. Отправните точки и перспективи могат да бъдат много повече. Много е важно да се наблегне на видимостта на книгите и на съвременните интерактивни форми за реклама и публичност. Предвид „маргиналната“ ситуация, в която се намираме, инициативите в този смисъл ще придобиват все по-голяма значимост. Третият ми съвет е да не се пренебрегва ролята на всички възможни медиатори, които улесняват пътя на книгата до нейния читател – рецензенти, лидери на мнение, модератори на специализирани литературни форуми, блогъри, артисти, журналисти, които пишат за култура и изкуство.