Отговори на често задавани въпроси за направление „Литературни преводи“

Публикувано на 8/5/2020
от Зайкова

Събрахме някои от въпросите, които издателите често ни задават, както и такива, които възникват при разработването на концепция за конкретен проект по направление „Литературни преводи“. Десислава Панчева, ръководител на офис „Култура“ към Бюро „Творческа Европа“ – България, се срещна с Весела Кондакова, ръководител на офис „Култура“ към Бюро „Творческа Европа“ – България в периода 2010-2017 година и културен мениджър, за да разбере повече за дългогодишния й опит по отношение на успешното изготвяне на проекти по програмата.


Всички изискуеми документи към проектните предложения ли трябва да бъдат налични при подаването на проекта?

При подаване на апликационния формуляр се изискват няколко приложения (анекси). Документите, които не е необходимо да бъдат осигурени към момента на кандидатстване, са договорите с преводачите и сключените договори за права. Това не означава, че издателите не попълват декларация за осигуряване на правата на книгите, с които кандидатстват. 

Тук бих дала един съвет. Ако имате възможност, по-добре е да закупите правата. Изпълнителната агенция ще очаква от вас да гарантирате, че ги притежавате. Естествено това може да стане и чрез предоставяне на доказателство за налични преговори. 

Тоест съветваш кандидатстващите, при възможност от тяхна страна, да закупят предварително правата за превод на книгите в проекта?

По-скоро, да, препоръчвам. Не е задължително, защото правилата не го изискват, но все пак препоръката ми е, ако е възможно, да бъдат закупени.

Вероятно така проектът изглежда по-сигурен в очите на оценяващите експерти?

Да, така кандидатурата е по-благонадеждна. А що се отнася до останалите документи – ако не сте прикачили всичко необходимо към апликационния формуляр, няма да успеете да подадете проекта.

Системата няма да допусне подаването на непълна кандидатура. Онлайн порталът, чрез който се подават документите, сигнализира за липси и грешки. Появява се предупреждение на екрана и така се разбира, че част от документите липсват.

Ти спомена декларация за осигуряване на правата върху книгите. По какъв начин могат да бъдат доказани преговорите за тях?

Първо се попълва декларацията, за която споменах (Declaration of Honour). 

Второ, ако някой е в такъв процес на договаряне, но все още не е успял да плати правата, бих препоръчала да вмъкне кратък текст в подробното описание на проекта, с който да обясни ситуацията. Може да се приложи и част от кореспонденцията с агенцията. Допълнителен доказателствен материал за правата не би бил излишен.

Според критериите за оценка на проекти по направление “Литературни преводи” се дават допълнително точки на всеки проект, който съдържа книга/книги, носител/и на Европейската награда за литература. Трябва ли издателите да се притесняват, ако не са включили в проекта си подобно заглавие?

Бих казала, че не трябва да се притесняват. Притеснения имаше през първите две години на този програмен период. Тогава изглеждаше, че издаващите поезия, детска литература, драматургия и/или комикс нямат равнопоставен достъп до програмата, тъй като тези жанрове няма как да бъдат отличени и да получат тази награда. Тогава споменатите допълнителни точки даваха силна преднина на издателствата, включили книга, носител на Европейската награда за литература. Малко по-късно Изпълнителната агенция се погрижи да балансира тази привидна неравнопоставеност и добави детската литература, поезия и т.н. като приоритетни литературни жанрове.

Конкуренцията е основно между проектите, които включват най-разпространения жанр – проза за възрастни.

Прави впечатление, че детските книги и комиксите не са често включвани в проектите на кандидатстващите издателства. Какви са твоите наблюдения по този въпрос? 

Moето обяснение за ниската активност е, че тя се дължи на това, че детските книги по-трудно се реализират на пазара. От друга страна участието в програма “Творческа Европа” дава шанс на много качествени издания да се появят на българския пазар. Така че бих приканила издателствата да кандидатстват с детски проекти, защото те са важни за средата. 

Когато става дума за детски книги, обемът на преводния текст е много по-малък. Как да бъде балансиран бюджетът в случаите, в които доминират илюстрациите?

Никой оценяващ няма да търси такъв баланс в бюджета. Но има една тънкост, може би невидима на първо четене. Когато се кандидатства с комикс или богато илюстрована книга (например графичен роман), правата върху изображенията не трябва да са предварително договорени, за разлика от правата за превод. Те могат да бъдат остойностени и включени като разход в бюджета. Това би трябвало да стимулира издаването на книги с авторски илюстрации или комикси.

Също така знаем, че има разлика в заплащането на превод на проза и превод на поезия. Второто не може да се оценява на страница, защото обемът е по-малък, но усилието е различно и предполага различни умения и качества. Така че при превод на поезия може да се заложи фиксиран хонорар. 

Искам да подчертая, че фигурата на преводача е централна за ”Творческа Европа”, защото той е и съавтор. Следователно издателите трябва да се чувстват абсолютно свободни да използват програмата като инструмент за стимулиране на професията “преводач”. Имаме изключителна школа при по-възрастното поколение и се надявам чрез подобен механизъм да може да се изгради и едно ново, младо и устойчиво поколение от преводачи.

Често получаваме въпроси относно стандарта на заплащането. Съществуват ли европейски предписания и регламенти за заплащането на преводачите от различни езици на български?

В сегашния програмен период такива ставки не съществуват. Преди много години, в предишния формат на програмата, такава ставка беше изрично определена (13,5 евро на страница) – тя беше подходяща за някои текстове, написани на по-широко разпространените езици. Все пак трябва да си дадем сметка, че има разлика в превеждането от скандинавски езици или от малко разпространени езици. Разбира се, това не означава, че трябва се подценява труда на преводачите от немски, английски или френски.

Със сигурност мога да потвърдя, че оценителите не възприемат добре ниските ставки за преводачите. В крайна сметка проектите по направление “Литературни преводи” имат три основни аспекта- качество на изходния материал, качество на превода (богатата професионална биография на преводача гарантира това) и начинът, по който вече преведената книга ще достигне до читателите си.

Преводач с каква професионална биография да търсят издателствата?

Мога да кажа, че важните фактори са три: подходящо образование, портфолио и не на последно място участия в обмени, резидентски програми и международни мрежи. Всичко това дава тежест. Например знам, че някои издатели имаха проблем с включването на преводачи от скандинавски езици, които в България са предимно млади хора. В такива случаи е възможно в биографията да се приложат и съвместни проекти с други преводачи, препоръки от преподаватели или ментори, за да се компенсира липсата на опит и младият преводач да бъде представен във възможно най-добра светлина.

Един въпрос във връзка с друг много важен аспект  на проектите – концептуалната рамка. Всички проектни предложения трябва да включват ‘’пакет от книги”, които да са тематично обвързани. Как да се подходи при формулирането на конкретната проектна концепция?

Ще направя едно уточнение. В условията фигурира изискването за “пакет от произведения”, тъй като административната тежест е твърде голяма, за да се кандидатства само с едно произведение.

Що се отнася до концептуалната рамка, там силно застъпен е авторският елемент. В проекта трябва да има вътрешна издателска логика. Не е препоръчително изданията да са поредица от един автор. Бих препоръчала в пакета да се включват книги, които са “естествени” за даденото издателство. Не трябва проектът да е свръхамбициозен, защото после ще е труден за изпълнение. Концептуалната логика трябва да съвпада с издателската. Може да има “’история”, която да “разказва” защо са избрани. 

Неслучайно към проектите се изисква и представяне на издателската стратегия. Важно е аргументацията за избора на конкретните книги да бъде добре формулирана. Разбира се, това важи и за дистрибуцията, разпространението и достигането до нови читатели. 

Така стигаме и до т.нар. “Work Packages” или “работни пакети”, които се отнасят за четирите основни групи от дейности в един проект (1. WP Management & Coordination, 2. WP Translation, 3. WP Publication and Distribution, 4. WP Promotion and communication.) Нито един от тези “работни пакети” не трябва да бъде пренебрегван. Четвъртият работен пакет се отнася до “популяризиране и комуникация” (Promotion and Communication). Би ли дала няколко примера за добра маркетингова или PR-стратегия на издателства?

Бих препоръчала включването на представяния на живо и когато това е възможно с участието на автора. Все пак промотирането не трябва да се изчерпва само с това. В проекта трябва да става ясно как ще се ангажира публиката, как ще се привлече нейното внимание. Да се търсят синтетични форми, какво още може да се комбинира, например гостувания на авторите в рамките на литературните форуми като Панаира на книгата. Ако могат, да осигурят гостуване в някои от специализираните предавания по телевизията или радиото. Може да се заложи на контакта с читателите в местните библиотеки. Предполага се и “присъствие” в социалните мрежи, а документирането посредством фото и видео материали е задължително.

В проектните предложения са допустими и издания на вече починали автори. Въпреки това би ли определила съвременната литература като приоритетна за програмата? 

Съвременната литература наистина е сред приоритетите. В много редки случаи се допуска повторен превод на дадена книга. Това се приема само след много сериозна аргументация. Направление “Литературни преводи” на “Творческа Европа” не работи единствено в подкрепа на издателствата. Целта е да бъдат подкрепени всички участници в процеса – от създаване на литературата до достигането й до публиката. Всички участници в процеса са еднакво важни – авторите, преводачите, редакторите, коректорите, художниците и публиката. Определено мога да потвърдя, че повечето одобрени проекти включват нови заглавия. Отново ще се върна към предишния програмен период, при който стана ясно, че чрез финансирането само на превода има риск да бъдат натрупани издания, които събират прах в библиотеки, складове или книжарници. Голямата мисия на направлението, е стойностните заглавия с качествен превод да стигнат до по-широка публика. Трябва да се извърви целия път. Именно поради това всички тези дейности – превод, оформление, печат, разпространение и популяризиране – бяха включени като допустими в проектите. Ето защо е важно да се обърне внимание на абсолютно всички стъпки. Добрият автор е добър старт, плюс качествен превод, адекватна промоция. Издателствата трябва да бъдат много активни в промоцията. Културата е специфична стока.

Друг често срещан въпрос е свързан с годишния доклад  за дейностите на издателството (annual activity report)? За него няма предоставен шаблон, няма стандартна форма, това важи и за професионалните биографии на участниците в проектите. Как би препоръчала да се подходи при съставянето на този доклад?

Когато става дума за проект, винаги трябва да се тръгва от въпроса – какви дейности включва този проект. Докладът е един вид доказателствен материал в подкрепа на това, че организацията е способна да реализира успешно проекта. По някакъв начин трябва да се докаже международния опит на издателството. Най-общо казано – да се изброят най-важните за издателството дейности. Да включат полезна статистика- колко души ангажират, включително и външните експерти  – редактори, художници, дизайнери, преводачи, коректори.  Да опишат  ключови за издателството дейности. При CV-тата е същото. Тъй като културата е сектор, който трудно се измерва в сантиметри или килограми, качеството се доказва с експертиза. А експертизата се доказва с извършени дейности или с активно участие в определени инициативи.

Други напътствия, които би дала относно изработване на проектно предложение по направление “Литературни преводи”?

Моята лична технология на изработване на проекти е следната: първо правя груба схема на дейностите, в случая кои са заглавията, които искам да включа в проекта и как си ги представям разпределени във времето, и след това изработвам бюджета. И тогава може да започне подробният разказ с обосновка. Важно е потенциалните кандидати да имат доверие в документацията, която Изпълнителната агенция е изготвила. Всяко нещо, което присъства във формулярите като поле за попълване, има съответстващ текст в инструкциите. Винаги се опитвайте да намерите връзката. Това води и до следващия ми съвет. Ако ви се струва, че фигурира един и същи въпрос и съответно повтаряте един и същ отговор в две различни полета на формулярите – значи сте на грешен път, нещо не сте разбрали. Единствено в краткото описание на проекта може да има пълно преповтаряне, то е обобщение. Съветвам то да бъде написано след като е написан целият проект. Не забравяйте, че Изпълнителната агенция ще използва именно този текст, за да ви популяризира в цяла Европа. Бъдете максимално изчерпателни и накратко представете концептуалната рамка. Отделете достатъчно време. Направете проверка на всички необходими документи. В никакъв случай не оставяйте подаването за последния ден и час. Статистиката показва, че 85% от кандидатите подават проектите си в последните 3 часа на крайния срок. Това е твърде стресиращо и може да провали всичките ви усилия. Опитайте се да подадете в предходния ден. Така и колегите от Бюрото ще могат да ви помогнат при нужда.  Изпълнителната агенция не е склонна на отстъпки, ако изпуснете крайния срок. Ако подаването на проекта ви бъде възпрепятствано от технически проблем, съхранете всички необходими доказателства за това, че грешката не е била ваша (правете снимки /разпечатки на екрана). 


Благодарим на Весела Кондакова за споделения опит!

Оставаме насреща за консултации в скайп през оставащите три седмици до крайния срок за кандидатстване по направлението.

Желаем успех на всички!

Прочетете интервюта с издатели, успешно участвали по направлението – Милен Милев от издателство „Парадокс“ и Невена Дишлиева-Кръстева от издателство „ICU“.