i-Portunus: опитът на Стефан Артамонцев

Стефан Артамонцев е третият български участник, одобрен при миналогодишните сесии на програма i-Portunus. През 2019 година той, заедно със своя екип, получава финансиране, благодарение на което всички те успяват да посетят четири европейски дестинации и да заснемат документални видеа за един от забравените български интелектуaлци. Така Стефан успява да разгърне историята на конкретната личност и да надгради собствения си проект, посветен на Стефан Гечев.

Представи се накратко. На какво си се посветил в момента?

На 30 години съм, завършил съм Рекламен дизайн в Националната художествена академия. Израснал съм в семейство на художници, което допринесе силно за моето влечение към изкуството във всяка една от неговите форми. Като тийнейджър започнах да се занимавам с музика, а по-късно се насочих и към продуцирането на електронна музика. Професионалният ми път е тясно свързан с интересите и образованието ми, а последните няколко години посветих на развитието на екип, с който разработвам най-различни аудио-визуални концепции. 

В момента съм се съсредоточил върху изграждането на онлайн платформа, посветена на творчеството и живота на моя чичо и кръстник Стефан Гечев. Той е допринесъл изключително много за българо-гръцките дипломатически отношения през 20-и век. Влияние видно и днес. Възприет е от гръцкия културен елит за символ на дипломацията между двете държави и неслучайно в посолството на Гърция в София има зала, която носи неговото името. 

Искам да популяризирам платформата, а съвсем скоро в сътрудничество с няколко фондации и културни оператори планирам да организирам и изложба, посветена на него. 

Как реши да кандидатстваш?

Бях започнал да изследвам живота на чичо ми. Колкото повече информация събирах за него, толкова повече осъзнавах, че имам нужда да се срещна с хората, които са го познавали, за да науча повече за неговия личен живот и оригиналното му творчество. Оказа се, че повечето от останалите живи негови приятели са разпръснати из цяла Европа. Така реших да потърся програма, с помощта на която мога да пътувам.

„Търси вдъхновение отвъд границите на държавите…“

Kакво представлява проектът? Как изгради концепцията?

Концепцията за проекта се оформи постепенно. В началото бях започнал да създавам сайт за Стефан Гечев със съдържание на два езика – български и гръцки, освен това имах и идея за документален филм. При подготвянето на кандидатурата за i-Portunus осъзнах, че мога да обединя двете идеи и да събера партньори за изготвянето на културна платформа с произведения, биография и видео свидетелства за живота и творчеството му, достъпни онлайн на четири езика – български, гръцки, френски и английски. 

Преди години леля ми беше започнала да подбира текстове от многообразните му произведения и да ги набира на компютър. Това ми помогна изключително много при селекцията на материалите, които да бъдат публикувани в платформата. 

Скоро в секцията „Видеа“ на страницата ще представя интервютата с неговите приятели. Към момента с екипа почти сме завършили четири от тях и продължаваме да снимаме негови близки в София. Създадох и секцията „Бележник +“, която дава възможност на посетителите да се запознаят с част от произведенията му. Желанието ми е тази секция в бъдеще да се превърне в същината на платформата. В нея ще продължавам да публикувам творби, преведени на четирите езика, както и известия за предстоящи културни събития и бъдещи конкурси за превод.

Това е проект, който се грижи, условно казано, за „паметта“. Как мислиш, защо е важно да търсим и преоткриваме такива личности като г-н Гечев?

Да, това е проект, който се грижи за това да не забравяме тези, които в миналото са били жертва на цензурата, като чичо ми, и не са получили заслужено признание за приноса си към българската литература. Според мен е важно да съхраним в паметта ни личността на Стефан Гечев, защото той е символ на гръцко-българското дипломатическо приятелство и на сплотяването на двата народа. По време на преводаческата си кариера в посолството на България в Атина той установява контакти с Одисеас Елитис, Георгиос Сеферис и много други. Така допринася за запознаването на българския читател с гръцката съвременна поезия и за това получава Златен кръст на Почетния легион. През 1999 г. гръцкото дружество на преводачите го награждава със златен медал за цялата му преводаческа дейност – принос към новата гръцка литература и култура.

Разкажи ни накратко за него.

През 1928 година Стефан Гечев завършва в гимназия „Луи льо Гран“ в Париж, където са учили Робеспиер и Виктор Юго. Докато пребивава там, чичо му Николай Райнов го запознава с френски художници и писатели, последователи на модерните тогава течения дадаизъм и сюрреализъм. Това му помага да усъвършенства френския си език и разпалва въображението му.

През 1968-а той прави първия български превод на ,,Алиса в огледалния свят”. През 1998-а е удостоен с ордена “Кавалер на изкуствата и културата” от Френското правителство за преводаческия му труд, включващ антологията на френските сюрреалисти (1992), както и творчеството на други автори като поета Лотреамон (1965).

Стефан Гечев има принос за многообразието на българската култура и мисля, че предоставянето на свободен онлайн достъп до творчеството и биографията му е възможност всеки да се докосне до един космополитен дух. 

От коя възможност за финансиране на конкурса се възползва? Как адаптира нуждите на проекта си към изискванията на конкурса?

Възползвах се от възможността за групово пътуване, защото проектът ми включваше заснемане на видео интервюта. Една такава дейност изисква по-голям екип – оператор, звуков техник, дрон-оператор и режисьор. Когато започнах да разработвам проекта, се насочих към дизайна, а не към видеата, които всъщност са един от крайните продукти на проекта. Така ми дойде идеята да кандидатствам с концепция за дигиталната уеб платформа, която е една отлична основа за надграждане. Изискванията на конкурса ми помогнаха с избистрянето на идеята за кандидатстване с проект за дизайн на културна онлайн платформа, посветена на творчеството и житейския път на Стефан Гечев. Кръстих проекта си „По стъпките на Стефан Гечев“, защото реших да пътувам до места, където той е учил и живял и да интервюирам приятелите му в собствените им домове. Избрах четири града в Европа, в които се срещнах с приятели на Стефан Гечев и които ми съдействаха за превода на текста от платформата и превода на публикациите от или за него.

„i-Portunus е нужният инструмент, за да се докоснеш лично до общата ни европейска история, култура и бъдеще и да ги пресъздадеш по собствен начин в изкуството си.“

Как процедира с попълването на документите?

Първо прочетох подробно насоките за кандидатстване, дадени в сайта. След това започнах да подготвям документите, които се изискват – групово CV, портфолио и покани от партньорите. В моя случай, „партньорите“ бяха приятелите на г-н Гечев, които се съгласиха да ми сътрудничат и да дадат интервюта. Те самите веднага ми изпратиха покани. Когато дойде време за попълването на формуляра (което се случи буквално в деня преди крайния срок за подаване) един от членовете на екипа ми, Александър Поплилов, който е учил в САЩ и е преподавал английски език в частни училища в София, ми помогна и се справихме за няколко часа без да имаме големи затруднения.

Разкажи ни накратко къде бяхте и какво се случи по време на пътуванията ви? 

Бяхме в Атина, Атон, Париж и Брюксел – всяко от пътуванията ни беше по пет дни. Успяхме да извлечем максимума. От една страна се опитахме наистина да вървим по стъпките на Стефан Гечев, като посетихме места, за които той пише в своите автобиографични текстове от преди около 50 години. От друга страна създадохме прекрасни контакти с много интересни хора. 

В Атина се срещнахме с г-жа Здравка Михайлова, която работи в посолството. Тя ни изпрати една от поканите, изискващи се от регламента на програмата. Избрахме да пътуваме до там, защото тя е близък приятел на чичо ми. Именно той я е посъветвал да научи гръцки език, вследствие на което тя започва работа за българското посолство в Атина като преводач. Г-жа Михайлова ни запозна с Андия Франдзи – поетеса, университетска преподавателка и филолог. Тя също ни даде интервю. 

Няколко седмици по-късно пристигнахме в Атон. Там се придвижвахме пеша от манастир до манастир, нещо доста трудно, защото валеше из ведро и беше студено, но така изпитахме духа и силите си. Посетихме манастир „Свети Панталеймон“ и Зографски манастир. Спахме в общи помещения с по 30-40 човека, външни посетители като нас, и се хранехме в точно определени часове. Там Стефан Гечев е писал своята докторска дисертация, озаглавена „Физиолог“, в която изследва старобългарски текст, преведен на гръцки. Библиографията го отвежда до манастирите на Света гора. Хората, с които се запознахме, ни предоставиха достъп до ръкописите, които той е използвал при написването на дисертацията си. 

В Париж се срещнахме с професор Лор Трубецкой, която, в рамките на две интервюта – първото в библиотеката на гимназията „Луи лю Гранд“ в Париж и второто в дома й, ни разказа за приятелство си със Стефан Гечев и за поезията му, преведена на френски. По време на престоя ни в Париж посетихме и музея на Пол Елюар, където създадохме добри контакти с куратора на музея. 

В Брюксел посетихме Василис Марагос, преводач на поезията на Стефан Гечев на гръцки и служител на Европейската комисия. Интервюто се състоя в неговия дом, където изключително се впечатлих от големия брой български книги, снимки, икони и артефакти, които той притежава. Василис Марагос не само ни партнира с превода от български на гръцки език на редица материали от платформата, но и сподели пред нашата камера емоционални спомени за Стефан Гечев.

Много от местата коренно са се променили, тъй като Стефан Гечев е живял през почти целия 20 век (1911-2000), но бяхме наистина изненадани да видим, че някои от тях, освен че все още съществуват, носят и същите имена като тези от книгите му. Такъв пример е кафенето „Les deux maggots“ в Париж, в което Гечев и Жан Ефел са се срещали. 

Коя е най-голямата полза от пътуването ви?

Мисля, че за екипа и за мен най-голямата полза беше интелектуалното ни израстване чрез интересните контакти, които успяхме да създадем. Следвайки стъпките на този уникален за мен човек, ние се пренесохме назад във времето, в едно високо интелектуално общество, което в тежките години на световни конфликти, на идеологическо и политическо напрежение се е занимавало със сюрреализъм и дадаизъм. Това, което сме учили в училище, свързано с годините на Втората световна война и последвалото разделение на Изтока и Запада, оживя пред очите ни. Разхождайки се из Париж, по улиците, по които е ходил и той, за първи път забелязах следите от куршуми, които до ден днешен се намират по фасадите на сградите в центъра. Не бих определил това като приятна изненада, а като възможност да погледна света през една по-различна гледна точка. 

Сблъсъкът с реалността на полуостров Атон в местността на Света гора остави трайни спомени в мен поради силната гръмотевична буря, заради която нямаше нито кораби, нито коли, с които да стигнем от манастира „Свети Пантелеймон“ до Зографския манастир. Нямаше как да останем повече дни в първия манастир и се оказахме принудени да ходим пеша с целия багаж и техника около 10 километра планински път, което си беше доста голямо изпитание в това време. Стигнахме в Зографския манастир след почти цял ден ходене. Монаси ни предложиха подслон и ни настаниха за няколко дни. Наистина не бяхме очаквали такова преживяване. Беше много вълнуващо, защото се пренесохме в реалност, където почти няма пътища, а единствените постройки и светлини са от няколкото манастира на обширния планински полуостров.

Как би обяснил i-Portunus със свои думи?

i-Portunus е една чудесна възможност за пътуване в Европа на артисти, които имат влечение към международния културен обмен. i-Portunus е нужният инструмент, за да се докоснеш лично до общата ни европейска история, култура и бъдеще и да ги пресъздадеш по собствен начин в изкуството си.

Какви насоки би дал на хора, които не са кандидатствали, съмняват се, че ще успеят, или са скептични към подобни възможности?

Пробвайте, без да му мислите много. Живеем във време, в което всичко е на един клик разстояние от нас, но въпреки това личният контакт не може да бъде заменен с нищо. Да отидеш да видиш с очите си и да се запознаеш на живо, винаги ще е по-устойчивият и по-ползотворният начин да направиш нещата. Търси вдъхновение отвъд границите на държавите…

i-Portunus предоставя финансова подкрепа за краткотрайна мобилност на артисти и професионалисти от културния сектор с цел обмен на знания и опит, създаване на нови контакти и повишаване на професионалните компетенции. Прочетете интервютата с Нура Ал Кадри и Ади Кънева – другите две български участнички по програмата от миналата година.