Литературните преводи на издателство "Парадокс"

Публикувано на 18/2/2020
от Зайкова

„Литературни преводи“ е направление на подпрограма „Култура“ към „Творческа Европа“, стимулиращо превода на художествена литература от един европейски език на друг. За разлика от други подобни програми, в тази разходите по проектите могат да включват превод, публикуване, разпространение и популяризиране на реализираното издание. Именно по тази линия писателите гостуват в съответните държави за среща с новите си читатели.


През декември миналата година за представянето на книгата си „Балканалия. Да растеш по време на преход“ в София пристигна и самата Самира Кентрич. Разговаряме с Милен Милев от издателство „Парадокс“, за да научим повече за графичния роман на словенската художничка, както и за проекта, с който издателството участва в конкурса на „Творческа Европа“.


Как открихте графичния роман на Самира Кентрич?

Открихме творбата по възможно най-прозаичния в днешно време начин – на сайта на колегите от „Белетрина“, словенския издател на „Балканалия“. С „Белетрина“ пък се запознахме преди няколко години на една кръгла маса, организирана от програма „Творческа Европа“ в рамките на Франкфуртския панаир на книгата.

Авторката Самира Кентрич с Георги Стойчев, преводача на българското издание.

Защо решихте, че „Балканалия“ ще представлява интерес за българската публика? Консервативна ли е тя при купуването на книги?

Не сме го решили, по-скоро се надявахме, тъй като книгата е страхотна (не го твърдя само защото излезе с логото на „Парадокс“). Иначе определено има книги, които издаваме заради идеята, че е важно да ги има на български, без оглед на търговския им потенциал. Що се отнася до българската публика – на нея на първо място ѝ липсва ликвидност, за да може да се класифицира като консервативна или не.

„Преградите ще паднат,

хората ще останат.“

Самира Кентрич

На българския пазар графичните романи не са широко разпространени, представлява ли издаването на такъв, и то написан на „малък език“, предизвикателство за един издател?

Доколкото говорим за смесен жанр, един вид „дует“ на словесно и графично, езикът  е само част от цялото; в конкретния случай с „Балканалия“ – по-малката част. Рисунъкът на Самира Кентрич е толкова могъщ и многопластов, че сам по себе си представлява „графична поезия“, както го определи проф. Анри Кулев на представянето на книгата. Същевременно темите на творбата са до такава степен общочовешки, прекарани през призмата на конкретната Югославска трагедия, че не е от значение дали езикът е „малкият“ словенски, „по-големият“ сърбо-хърватски, или „световният“ английски. Предизвикателството тук беше от изцяло полиграфски характер – като се започне от нестандартния албумен формат на книгата, през хартията, печата, концевото шиене и т.н.

„Балканалия. Да растеш по време на преход“ – Самира Кентрич, ©издателство PARADOX

Кои са същностните теми, които проблематизира авторката? Кои са темите в книгата, които освен сходни за българския контекст, биха били провокация за един консервативен читател?

Първият основен мотив в „Балканалия“ е този за корените и загубата им. Самира Кентрич обаче не разглежда това като нещо лошо, напротив – тя прокарва идеята, че човек трябва да се освободи от корените, да излезе извън рамката на непосредствено заобикалящия го свят, да погледне отвъд. За нея това не е свързано със загубата на идентичност – нито национална, нито личностна, – а с нейното затвърждаване, чрез поставянето ѝ в глобален контекст.

Вторият мотив, който произтича от първия, е за пресичането на границите, за освобождаването от оковите, срутването на преградите. „Преградите ще паднат, хората ще останат.“, казва самата Кентрич. В този смисъл тя е твърд поддръжник на идеята за Обединена Европа. Което не я спира да критикува дефектите на реализацията ѝ.

„Балканалия. Да растеш по време на преход“ – Самира Кентрич, ©издателство PARADOX

Как беше посрещната книгата в България?

С възторг от публика и критика, със скептицизъм от купувачите.

„Балканалия. Да растеш по време на преход“ – Самира Кентрич, ©издателство PARADOX

„Културният експорт е от централно значение и би следвало да бъде твърдо заложен във всяка държавна политика.“

От какъв „пакет-произведения“ на издателство „Парадокс“ (в контекста на съфинансирането му по направление „Литературни преводи“ на програма „Творческа Европа“) е част графичният роман на словенската авторка?

„Балканалия“ е включена в списък от заглавия, предвидени да излязат през първата година от текущия ни тригодишен проект по направление „Литературни преводи“ на програма „Творческа Европа“. Озаглавили сме го „Литературата ©мисъл: Прелюбодеянието на факта и фикцията в съвременната европейска литература“. Като издателство, създадено от журналисти, от основен интерес за нас са именно литературата на факта, преплитането на факт и фикция, автофицкията. В този смисъл авто-био-графичният роман на Самира Кентрич представлява идеално встъпление в цялостния пакет от 30 заглавия. И в същото време, нещо по-различно от традиционния роман и една решителна стъпка в посока към така наречените „непопулярни/малко популярни жанрове“, чието издаване се стимулира от програмата в последните години.

„Балканалия“ ©издателство PARADOX. На изображението: Милан Кучан, президент на Словения (1991-2002)

Кои са основните трудности при писането на проект по направление „Литературни преводи“ на програма „Творческа Европа“?

Най-трудно е създаването на смислена концепция. В Европа ежегодно се издава огромен брой книги с достатъчно висока художествена стойност, за да бъдат одобрени за съфинансиране по програмата – поне на теория. Но три, пет или десет книги, колкото и да са прекрасни, сами по себе си пролет, т.е. проект, не правят – те трябва да са обединени под обща смислова шапка, да служат на обща цел, всяка една от тях органически да се вписва в цялостния пакет от заглавия, с който кандидатстваш.

„Повечето колеги преводачи, работещи по европейските ни проекти, са наши партньори и съмишленици от години.“

Как подхождате при формулирането на проекта, така че той най-добре да се доближава до целите и ценностите, заложени в съфинансиращата програма на ЕС?

Бих казал, че подходът ни има смесен характер – „top to bottom“ и „bottom to top“, в смисъла на издател търси автор и автор насочва издател. От над десет години издателските интереси на „Парадокс“ са фокусирани основно върху литературата на Стария континент, съответно се стремим да следим актуалните тенденции в нея. Оттук идва изначалното планиране. От друга страна имаме набор от любими автори, които ословесяват „Парадокс“ като концепция – тук ще спомена само Анджей Сташук и Юрий Андрухович – и чиито произведения не просто носят европейската идея, а при необходимост се явяват нейн коректив.


Съфинансиращите програми ли са начинът, по който некомерсиални литературни произведения могат да излезнат на пазара?

Съфинансиращите програми определено са един от начините. Не става дума само за „Творческа Европа“, която без съмнение е най-мащабна – почти всяка смислена държава в ЕС разполага с функционираща програма, подкрепяща превода и издаването на съответната национална литература – по презумпция некомерсиална – в чужбина. Културният експорт е от централно значение и би следвало да бъде твърдо заложен във всяка държавна политика.

Какъв съвет бихте дали на издателствата, които подценяват възможностите си за кандидатстване по направлението?

Да не се отказват, преди да са опитали. Разбира се, писането на проект коства време и енергия. Но поне прекият финансов риск е изключен, доколкото е достатъчно да разполагаш с опции за правата за превод и нямаш нужда от перфектни договори за книги, които не би издал без съфинансиране.

„Балканалия. Да растеш по време на преход“ – Самира Кентрич, ©издателство PARADOX

Пропуснах ли да Ви попитам нещо?

В квадрата на шегата – пропуснахме най-важното. Преводачите! Говорим за направление „Литературни преводи“, което на първо място държи на качеството на превода, така че нашите повече или по-малко „гениални“ издателски концепции са на върха на копието на нашите преводачи. И затова трябва да им отдадем дължимото. Повечето колеги преводачи, работещи по европейските ни проекти, са наши партньори и съмишленици от години, да не кажа – десетилетия. Творческото доверие помежду ни е много голямо, което е от първостепенно значение за крайния литературен резултат. Но това не е нещо необичайно за един издателски процес. По-скоро бих искал да акцентирам върху факта, че има немалко преводачи, чиито творчески биографии не само са започнали в „Парадокс“, а са изцяло изградени от наши книги. В това отношение обръщаме особено внимание на младите преводачи и през годините създадохме собствена, вътрешноиздателска система за тяхното професионално израстване. Радваме се, че това наше ноу-хау беше посрещнато с интерес при дискусията около равитието на „Творческа Европа“ по отношение на книжния сектор, проведена отново в рамките на Франкфуртския панаир през 2019 г., и има вероятност да залегне в бъдещите препоръки за литературните проекти. Ето, че имаме и собствен принос за развитието на „Творческа Европа“.

„Балканалия. Да растеш по време на преход“ – Самира Кентрич, ©издателство PARADOX

Очаквайте още интервюта с издатели, реализирали издания със съфансиране по направление „Литературни преводи“ на програма „Творческа Европа“.

Отворената покана за кандидатстване за настоящата година предстои да бъде обявена в края на месец февруари.